— А онази Асире вар Анахид? И втората нилфгардка, с която ще се запознаем в Монтекалво?
— За тях знам малко — усмихна се леко Францеска, — но веднага щом ги видя, ще знам повече. Веднага щом видя с какво и как са облечени.
Ида Емеан присви гримираните си очи, но се въздържа от задаването на въпроси.
— Остава нефритената статуетка — каза тя след минута. — Все така ненадеждната и загадъчна фигурка от нефрит, за която се споменава в Ithlinnespeath. Може би е време да й дадем думата? И да й съобщим какво я чака? Да ти помогна ли в декомпресията?
— Не. Ще направя това сама. Нали знаеш как реагират на разопаковането? Колкото по-малко са свидетелите, толкова по-леко ще понесе тя удара по гордостта си.
Францеска Финдабаир провери още веднъж дали целият двор е плътно изолиран от останалата част на двореца чрез охранително поле, скриващо изгледа и заглушаващо звуците. Запали три черни свещи в свещници с извити огледални отражатели. Свещниците бяха на пода, върху кръгла мозайка, изобразяваща осемте знаци на Vicca, елфическият зодиак. Бяха поставени върху символите Belleteyn, Lammas и Yule. Във вътрешността на зодиакалния пръстен имаше по-малък мозаечен кръг, осеян с магически символи и обхванат от пентаграма. Францеска беше сложила върху трите символа от по-малкия кръг дребни железни триножници, върху които внимателно и грижливо беше наместила три кристала. Долните шлифовани страни на кристалите имаха същата форма като горните плоскости на триножниците, което улесняваше поставянето на всеки кристал на мястото му. Въпреки това Францеска провери няколко пъти дали не е сгрешила. Не биваше да допуска грешки.
Наблизо шумеше фонтан, водата се изливаше от мраморна стомна, държана от мраморна нимфа, и се спускаше по четири каскади в басейн, като раздвижваше водни лилии, между които плуваха златни рибки.
Францеска отвори сандъчето, което беше донесла, и извади мъничка нефритена фигурка, наподобяваща сапун при допир, и я сложи в самия център на пентаграма. Отстъпи, погледна още веднъж в лежащия на масата свитък, въздъхна дълбоко, вдигна ръце и изрече заклинание.
Свещите мигновено избухнаха по-ярко, фасетите на кристалите се разгоряха и започнаха да излъчват струи светлина. Струите удариха фигурката, която моментално промени цвета си — от зеленикава стана златиста, а след миг — и прозрачна. Въздухът затрептя от магическата енергия, удряща се в защитните екрани. Една от свещите пръсна искри, по пода затанцуваха сенки, мозайката оживя, изменяйки рисунъка си. Францеска не отпусна ръце, не прекратяваше инкантацията.
Фигурката бързо увеличаваше размерите си, пулсираше и оживяваше, променяше структурата и формата си като пълзящ по пода облак дим. Светлината, извираща от кристалите, пронизваше този дим, в блестящите ленти се появи движение и втвърдяваща се материя. Още миг — и в центъра на магическите кръгове се появи човешка фигура. Фигура на чернокоса жена, безсилно лежаща на пода.
Свещите разцъфтяха с ивици дим, кристалите помътняха. Францеска свали ръце, отпусна пръсти и избърса потта от лицето си.
Чернокосата жена на пода се сви на кълбо и започна да крещи.
— Как се казваш? — попита звънко Францеска. Жената се напрегна, започна да вие, притиснала ръце към корема си.
— Как се казваш?
— Йе… Йенеф… Йенефе-е-е-ер!!! Ааааа…
Елфката въздъхна с облекчение. Жената продължаваше да се гърчи, да вие, да удря с юмруци по пода, опитваше се да повърне. Францеска чакаше търпеливо. И спокойно. Жената, която само допреди минута беше нефритена фигурка, се мъчеше и страдаше, това си личеше. И беше нормално. Но мозъкът й не беше увреден.
— Е, Йенефер — прекъсна Францеска, след дълго мълчание, стоновете на магьосницата, — стига толкова, а?
С видими усилия Йенефер се изправи на четири крака, избърса носа си с опакото на дланта и погледна с помътнели очи. Погледът й се плъзна по Францеска така, сякаш елфката изобщо я нямаше в двора, и живна едва когато се спря върху извиращата от фонтана вода. Йенефер с огромно усилие запълзя нататък, прехвърли се през парапета и с плясък падна в басейна. Давейки се, започна да кашля и да сумти, да плюва, и най-накрая, разбутвайки водните лилии, се добра на четири крака до мраморната нимфа и седна, облягайки гръб на пиедестала на статуята. Водата течеше върху гърдите й.
— Францеска… — процеди тя, докосна обсидиановата звезда на шията си и погледна към елфката вече с по-разумно изражение. — Ти…