— Аз. Какво си спомняш?
— Ти си ме опаковала… По дяволите, ти си ме опаковала?!
— Опаковах те и те разопаковах. Какво си спомняш?
— Гарщанг… Елфи. Цири. Ти. И петстотин центнера, които изведнъж ми се стоварват върху главата… Сега вече знам какво е било това. Артефактно компресиране…
— Паметта ти функционира. Това е добре.
Йенефер наведе глава и погледна между бедрата си, където плуваха златни рибки.
— После нареди да сменят водата в басейна, Енид — промърмори тя. — Току-що се изпуснах в нея.
— Дреболия — усмихна се Францеска. — По-добре провери дали във водата няма кръв. Понякога компресията уврежда бъбреците.
— Само бъбреците? — Йенефер предпазливо си пое дъх. — Струва ми се, че в мен няма нито един здрав орган… Или поне така се чувствам. По дяволите, Енид, не знам с какво съм заслужила такова отношение…
— Излез от басейна.
— Не. Тук ми е добре.
— Знам. Дехидратация.
— Деградация. Деморализация! Защо ми причини това?
— Излез, Йенефер.
Магьосницата се изправи с усилие, подпря се с двете си ръце за мраморната нимфа. Изтръска от себе си лилиите, с рязко движение разкъса и свали от себе си напоената с вода рокля. Застана гола под струите на фонтана. След като хубаво се изплакна и се напи с вода, излезе от басейна и седна на парапета му, изстиска косите си и се огледа.
— Къде съм?
— В Дола на Блатхан.
Йенефер избърса носа си.
— Битката на Танед още ли продължава?
— Не. Свърши. Преди месец и половина.
— Сигурно здравата съм ти объркала плановете — каза Йенефер след кратко мълчание. — Сигурно много съм ти навредила, Енид. Но можеш да смяташ, че сме квит. Отмъсти си достойно, макар и може би твърде садистично. Не можа ли просто да ми прережеш гърлото?
— Не говори глупости — смръщи устни елфката. — Опаковах те и те изнесох от Гарщанг, за да ти спася живота. Ще говорим пак за това по-късно. Заповядай, ето ти кърпа. Ето и чаршаф. Ще получиш и нова рокля, след като се изкъпеш. Където трябва, във вана с топла вода. Вече достатъчно навреди на златните рибки.
Ида Емеан и Францеска пиеха вино. Йенефер — глюкоза и сок от моркови. В големи количества.
— Да обобщим — каза тя, след като изслуша разказа на Францеска. — Нилфгард е превзел Лирия, поделил си е Аедирн с Каедвен, опожарил е Венгерберг, получил е Верден, сега завоюва Бруге и Соден. Вилгефорц е изчезнал безследно. Тисая де Врие се е самоубила. А ти си станала кралица на Долината на цветята, император Емхир ти се е отблагодарил с корона и скиптър за моята Цири, която толкова дълго е търсил и която сега ще използва както си поиска. Мен си ме опаковала и си ме държала месец и половина в сандъче във вида на нефритена статуетка. И сигурно очакваш да ти благодаря за това?
— Би трябвало — отговори студено Францеска Финдабаир. — На Танед беше някой си Риенс, който смяташе, че е въпрос на чест да те убие бавно и мъчително, а Вилгефорц беше обещал да му помогне. Риенс те търсеше из целия Гарщанг. Но не можа да те намери, защото ти вече беше нефритена фигурка в деколтето ми.
— И останах такава фигурка четирийсет и седем дни.
— Да. И когато ме питаха, можех спокойно да отговарям, че Йенефер от Венгерберг не е в Дола на Блатхан. Защото ме питаха за Йенефер, а не за някаква статуетка.
— Какво се промени, че най-накрая реши да ме разопаковаш?
— Много неща. Сега ще ти обясня.
— Първо ми обясни нещо друго. На Танед беше и Гералт. Вещерът. Нали помниш, че ти го представих в Аретуза? Какво се случи с него?
— Успокой се. Жив е.
— Спокойна съм. Разказвай, Енид.
— Твоят вещер — каза Францеска — за един час направи повече, отколкото някои други правят за целия си живот. Без да се разпростирам много-много: счупи крака на Дийкстра, отсече главата на Артауд Теранова и съсече зверски около десетина Scoia’tael. А, за малко да забравя: събуди нездраво влечение у Кейра Мец.
— Това е ужасно — намръщи се Йенефер. — Надявам се, че Кейра вече е дошла на себе си? И не му се сърди? Това, че я е възбудил, без да я задоволи, е било поради липса на време, а не поради липса на уважение. Увери я в това от мое име.
— И сама ще имаш възможност да направиш това — подхвърли студено Маргаритката от Долината. — И то скоро. Но да се върнем към темата, към която толкова неуспешно се правиш, че си безразлична. Твоят вещер толкова пламенно защитавал Цири, че постъпил много неразумно. Нахвърлил се на Вилгефорц. И Вилгефорц го изпотрошил целия. Това, че не го е убил, е било поради липса на време, а не поради липса на старание. Какво? Ще продължаваш ли да се правиш, че това не те вълнува?