— Не. — Подигравателната гримаса беше изчезнала от устните на Йенефер. — Не, Енид. Вълнува ме. Скоро някои лица ще изпитат на собствения си гръб колко ме вълнува. Имаш думата ми.
Както по-рано не се впечатли от шегата, така и сега Францеска не се впечатли от заплахата.
— Трис Мериголд телепортирала потрошения вещер в Брокилон — каза тя. — Доколкото знам, дриадите продължават да го лекуват. Като че ли вече е по-добре, но ще е хубаво за него да не си подава носа оттам. Търсят го агентите на Дийкстра и разузнаванията на всички кралства. Между другото, теб също.
— А аз с какво съм заслужила тази чест? Нали не съм счупила нищо на Дийкстра… Не, не ми казвай, сама ще се сетя. Безследно изчезнала от Танед. Никой не се досеща, че съм се озовала, смалена и опакована, в деколтето ти. Всички са убедени, че съм избягала в Нилфгард заедно с участниците в заговора. Всички, освен истинските заговорници, разбира се, но те няма да посочат на никого, че греши. Все пак войната продължава, дезинформацията е оръжие, чието острие винаги трябва да е правилно насочено. А сега, след четирийсет и седем дни, дойде време оръжието да се използва. Къщата ми във Венгерберг е опожарена, мен ме издирват. Не ми остава нищо друго, освен да се присъединя към отрядите на Scoia’tael. Или да се включа по друг начин в борбата на елфите за свобода.
Йенефер отпи от сока от моркови и впери поглед в очите на все така спокойната и мълчалива Ида Емеан аеп Сивней.
— Какво, госпожо Ида? Госпожо свободна Aen Seidhe от Сините планини? Точно ли отгатнах съдбата, която ми е отредена? Защо мълчите като камък?
— Госпожо Йенефер — отговори червенокосата елфка, — аз мълча, когато не мога да кажа нищо смислено. Това е доста по-добре, отколкото да се занимавам с необосновани предположения и да прикривам безпокойството си с дрънканици. Премини към същността, Енид. Обясни на госпожа Йенефер за какво става въпрос.
— Слушам внимателно. — Йенефер докосна с пръсти обсидиановата звезда върху кадифения плат. — Говори, Францеска.
Маргаритката от Долината облегна брадичка върху сплетените си пръсти.
— Днес е втората нощ след пълнолунието — каза тя. — След малко ще се телепортираме в замъка Монтекалво, резиденцията на Филипа Ейлхарт. Ще вземем участие в заседанието на организация, която би трябвало да те заинтересува. Нали винаги си смятала, че магията е висша ценност, която стои над всякакви разделения, спорове, политически разногласия, лични интереси, недоволства, симпатии и антипатии. Така че вероятно ще те зарадва новината, че наскоро бяха положени основите на организация, нещо като тайна ложа, създадена изключително за защитата на интересите на магията. За да може магията да заеме полагащото й се място във всякакви йерархии. Възползвайки се от правото си да препоръчам нови членове на спомената ложа, аз реших да предложа две кандидатури: Ида Емеан аеп Сивней и теб.
— Каква неочаквана чест и какво издигане — подигра се Йенефер. — От магическото небитие направо в тайна, елитна и всемогъща ложа. Стояща над личните интереси и вражди. Само че подходяща ли съм аз? Ще намеря ли в себе си достатъчна сила на характера, за да се откажа от омразата към онези, които ми отнеха Цири, осакатиха мъжа, който не ми е безразличен, а самата мен…
— Сигурна съм, че ще намериш в себе си достатъчна сила на характера, Йенефер — прекъсна я елфката. — Познавам те и съм сигурна, че такива сили не ти липсват. Имаш и амбиция, достатъчна, за да разсее съмненията ти относно неочакваната чест и доверие. Но ако искаш, ще ти го кажа направо: препоръчвам те в ложата, защото те смятам за личност, която заслужава това и може да е много полезна за нашето дело.
— Благодаря. — Подигравателната усмивка не слизаше от устните на магьосницата. — Благодаря, Енид. Направо усещам как ме изпълват амбиция, гордост и самовлюбеност. Всеки момент ще се пръсна. Още преди да успея да те попитам защо вместо мен не препоръчаш в ложата още един елф от Дола на Блатхан или елфка от Сините планини?
— В Монтекалво ще узнаеш защо — отвърна студено Францеска.
— Бих искала да узная сега.
— Кажи й — промърмори Ида Емеан.
— Работата е в Цири — каза след кратък размисъл Францеска, вдигайки към Йенефер непроницаемите си очи. — Ложата се интересува от нея, а никой не познава девойката по-добре, отколкото я познаваш ти. Останалото ще го узнаеш на място.
— Добре. — Йенефер потърка енергично плешката си в дръжката на стола. Изсушената от компресията кожа все още я сърбеше непоносимо. — Кажи само кой още влиза в състава на вашата ложа? Освен вас двете и Филипа?
— Маргарита Льоантил, Трис Мериголд и Кейра Мец, Шеала де Танкарвил от Ковир. Сабрина Глевисиг. И две магьоснички от Нилфгард.