— Международна женска република?
— Може и така да се каже.
— Те, разбира се, продължават да ме смятат за съучастница на Вилгефорц. Ще одобрят ли кандидатурата ми?
— Ще одобрят избора ми. За останалото ще се погрижиш сама. Ще те помолят да им разкажеш за връзките си с Цири. От самото начало, в което е взел участие твоят вещер преди петнайсет години в Цинтра, до събитията преди месец и половина. Абсолютно задължително е да си откровена. Така ще потвърдиш лоялността си към Конвента.
— Кой е казал, че трябва да потвърждавам нещо? Не е ли рано за лоялност? Не съм запозната нито със статута, нито с програмата на този дамски интернационал…
— Йенефер — елфката леко смръщи съвършените си вежди, — аз те препоръчвам на ложата. Но нямам намерение да те принуждавам да вършиш каквото и да било. Особено пък да си лоялна. Имаш избор.
— Досещам се какъв.
— Правилно се досещаш. Но това си остава свободен избор. Все пак аз горещо ти препоръчвам да избереш ложата. Повярвай ми, така ще помогнеш на твоята Цири много по-ефективно, отколкото ако се хвърлиш на сляпо във водовъртежа от събития, което, като ми се струва, те изкушава. Животът на Цири е в опасност. Можем да я спасим само ако действаме съвместно. Когато изслушаш онова, което бъде казано в Монтекалво, ще се убедиш, че съм права… Йенефер, не ми харесват припламванията, които виждам в очите ти. Обещай ми, че няма да се опитваш да избягаш.
— Не — поклати глава Йенефер, покривайки с дланта си звездата върху кадифения плат. — Няма да ти обещая, Францеска.
— Искам да те предупредя, скъпа — всички стационарни портали в Монтекалво имат изкривяваща блокада. Всеки, пожелал да влезе или излезе оттам без разрешението на Филипа, ще се озове в килия, чиито стени са облицовани с двимерит. Няма да можеш да отвориш собствен телепортал, без да разполагаш с необходимите компоненти. Не искам да ти вземам звездата, защото трябва да запазиш изцяло мисловните си способности. Но ако опиташ някой номер… Йенефер, не мога да допусна това… Ложата не може да позволи да се втурнеш самотно и безразсъдно да спасяваш Цири и да се опитваш да си отмъстиш. Аз все още имам твоята матрица и алгоритъма на заклинанието. Ще те смаля и ще те опаковам отново в нефритена статуетка. Ако се наложи — за няколко месеца. Или години.
— Благодаря ти за предупреждението. Но все пак няма да ти обещая.
Фрингила Виго се опитваше да изглежда спокойна, но в действителност беше много напрегната и изнервена. Тя самата многократно беше порицавала младите нилфгардски магьосници за безкритичното следване на стереотипните мнения и представи, самата тя постоянно осмиваше създадения от слухове и клюки тривиален образ на типичната магьосница от Севера — изкуствено красива, арогантна, празноглава и порочна до извратеност, а често и отвъд границите й. Но сега, при всяко следващо прехвърляне между телепорталите, които я водеха към замъка Монтекалво, все по-силно я обземаха съмнения: дали наистина ще присъства на събирането на тайнствена ложа? И какво я чака там? Развихреното й въображение рисуваше картини на убийствено красиви жени с диамантени колиета върху оголени гърди с карминови зърна, жени с влажни устни и блестящи от алкохола и наркотиците очи. Фрингила вече си представяше как заседанията на тайнствения конвент преминават в дива и разюздана оргия с бясна музика, афродизиаци, роби и от двата пола и изискани аксесоари.
Последният телепортал я изхвърли между две колони от черен мрамор. Устата й беше пресъхнала — магическият вятър пресушаваше сълзите й. Ръката й трескаво стискаше изумрудената огърлица, изпълваща карето на деколтето й. До нея се материализира Асире вар Анахид, също явно нервничеща. Наистина, Фрингила имаше основания да предполага, че приятелката й е притеснена от новото и нетипично за нея облекло: семпла, но много елегантна рокля с цвят на зюмбюл, допълнена с малко и скромно колие от александрити.
Притеснението й моментално се разсея. В огромната, осветена от магически лампиони зала беше прохладно и тихо. Никъде не се виждаха голи роби, биещи барабани, нито танцуващи върху масата девойки, окичени с дрънкулки. Не се усещаше и миризма на хашиш или кантарида. Нилфгарските магьосници бяха посрещнати от Филипа Ейлхарт, владетелката на замъка — стройна, сериозна, учтива и делова. Другите магьоснички се приближиха и се представиха. Фрингила въздъхна с облекчение. Магьосниците от север бяха красиви, с шарени дрехи и искрящи от скъпоценности, но в подчертаните с мек грим очи нямаше следа нито от упойващи средства, нито от нимфомания. Даже напротив, две от тях бяха със скромни рокли, затворени на врата — суровата, облечена в черно Шеала де Танкарвил и младичката Трис Мериголд, магьосница със сини очи и кафеникавочервени коси. Тъмнокосата Сабрина Глевисиг и блондинките Маргарита Льоантил и Кейра Мец имаха деколтета, но съвсем малко по-дълбоки от това на Фрингила.