Выбрать главу

Очакването на другите участнички в конвента беше запълнено с приятен разговор, по време на който всички имаха възможност да разкажат по нещо за себе си, а тактичните забележки на Филипа Ейлхарт бързо разчупваха леда, макар че единственият лед, който се виждаше, беше в бюфета, където се издигаше купчина със стриди. Друг лед не се забелязваше. Изследователките Шеала де Танкарвил и Асире вар Анахид веднага намериха множество общи теми, Фрингила бързо почувства симпатия към веселата Трис Мериголд. Приятелският разговор беше съпроводен с приятелско поглъщане на скариди. Не ядеше единствено Сабрина Глевисиг, достойна дъщеря на каедвенските гори, която си позволи да изкаже пренебрежително мнение относно „слузестите гадости“ и пожела парче студено еленско месо със сливи. Филипа Ейлхарт, вместо да отговори със студено високомерие, дръпна шнурчето на звънеца и след минута невзрачни и безшумни слуги вече внасяха месото. Смайването на Фрингила беше неописуемо. „Е — помисли си тя, — всяка страна си има своите обичаи.“

Телепорталът между колоните от черен мрамор заблестя и завибрира приглушено. Върху лицето на Сабрина Глевисиг се появи безкрайно изумление. Кейра Мец изпусна върху леда една скарида и ножа си. Трис задържа дъха си.

От портала излязоха три магьоснички. Три елфки. Едната — с тъмнозлатиста коса, втората — червеникавокафява, и третата — гарвановочерна.

— Здравей, Францеска — каза Филипа. В гласа й ги нямаше емоциите, които показваха присвитите й очи. — Здравей, Йенефер.

— Получих правото на две предложения — изрече мелодично назованата като Францеска златокоса елфка, несъмнено забелязала изумлението на Филипа. — Ето ги моите кандидатки. Познатата на всички Йенефер от Венгерберг. И госпожа Ида Емеан аеп Сивней, Aen Saevherne от Сините планини.

Ида Емеан склони леко червенокосата си глава, леката й жълтеникава рокля изшумоля.

— Мисля, че вече се събрахме? — огледа се Францеска.

— Липсва само Вилгефорц — прошепна тихо, но с явна злоба Сабрина Глевисиг, гледайки накриво към Йенефер.

— И скритите в подземията Scoia’tael — промърмори Кейра Мец. Трис я изгледа ледено.

Филипа довърши представянето на дамите. Фрингила разглеждаше с интерес Францеска Финдабаир, Енид ан Глеана, Маргаритката от Долината, прочутата кралица на Дола на Блатхан, владетелката на елфите, наскоро получили отново собствена държава. „Слуховете за красотата на Францеска не са преувеличени“, реши Фрингила.

Червенокосата Ида Емеан с големите очи явно предизвикваше голям интерес у всички, включително и у двете магьосници от Нилфгард. Свободните елфи от Сините планини не поддържаха контакти не само със самите хора, но дори и с живеещите близо до хората свои събратя. А малобройната част от свободите елфи, наричани Aen Saevherne, Посветените, бяха почти легендарна загадка. Дори малцина от елфическите магьосници можеха да се похвалят, че се познават отблизо с някой от Посветените. Ида се открояваше в групата не само с цвета на косите си. В украшенията й нямаше нито унция метали, нито карат скъпоценни камъни — само бисери, корали и янтари.

Но явно източник на най-големи емоции беше третата от новопристигналите магьоснички, Йенефер. Тя беше чернокоса, облечена бе в дрехи в черно-бели цветове и въпреки първоначалното впечатление, не беше елфка. Появата й в Монтекалво се оказа голяма изненада за всички, като за някои изненадата беше и неприятна. Фрингила усещаше излъчваната от някои магьосници антипатия и дори враждебност.

Когато й представиха нилфгардските магьоснички, Йенефер задържа погледа си върху Фрингила. Теменужените й очи бяха уморени и под тях имаше кръгове — дори гримът не беше в състояние да скрие напълно това.

— Ние се познаваме — подхвърли тя, докосвайки пришитата върху кадифен плат обсидианова звезда.

В залата изведнъж настана напрегната тишина.

— Вече сме се виждали — продължи Йенефер.

— Не си спомням — каза Фрингила, издържайки погледа й.

— Нищо чудно. Но аз имам много добра зрителна памет. Виждала съм те на Хълма край Соден.

— Значи не може да има грешка. — Фрингила Виго вдигна гордо глава и огледа събралите се. — Аз бях на Соденския хълм.

Филипа Ейлхарт изпревари отговора на Йенефер.