– Искаш ли да те изпратя? – предложи Дмитрий. Раздразнението и неприязънта ми се отнасяше до всички тях.
Изправих се и внимателно прибрах обратно резервните компоненти в кашона.
– Благодаря, но зная пътя. – Предпочитах да рискувам и да бродя сама посред нощ из кралския двор, отколкото да изслушам още една добронамерена лекция. – Макар че. Ейб, ако имаш свободна минута, имам един въпрос.
Молбата ми към Ейб втрещи част от присъстващите, а най-вече самия Ейб. Но той побърза да прикрие изненадата си, а вроденото му любопитство мигом взе връх.
– Но разбира се. Дай, ще нося това – рече той и посегна към кашона. – Макар че можеш да го оставиш, а аз ще го прибера, след като резервните компоненти и без това няма да ти трябват.
Вирнах надменно брадичка като истински алхимик.
– Тези компоненти се използваха за една от нашите най-важни цели. Не мога да ги оставя просто така.
Излязохме, като на прага се разминахме с Ейдриън и Нина. В очите му, отправени към мен, бе стаено всичко, което изпълваше сърцето му. Изглежда, едва слушаше Нина, която му разказваше загрижено, че Олив и Нийл останали до късно заедно. Побързах да отклоня поглед от него, защото се боях да не издам чувствата си.
Двамата с Ейб се запътихме към сградата за гости. Нощта беше свежа и хладна под осеяното със звезди небе.
– И така – подхвана той, – на какво дължа удоволствието от твоята компания?
– Искам да поговорим за съставките, които ми достави. Една от тях е моройска кръв.
– Фигурираше в твоя списък, въпреки че ми се стори странно – отвърна той. – Искам да кажа, че в основни линии ми е ясно – тя обикновено се съдържа в мастилото на алхимиците, но тази нощ имахме специална кръвна проба. Всъщност нали тъкмо тази проба е обект на настоящия експеримент.
Умник беше Ейб. Нищо не можеше да му убегне.
– Моройската кръв омагьосана ли е? – попитах аз.
– Не. Ти не ми даде никакви други указания, затова просто ти доставих чисти проби. Отново повтарям, тъй като не създаваме стандартно мастило, не смятах, че това е необходимо. А и не знаех с какво внушение искаш да се пропие кръвта.
– А ти правил ли си го някога? – Ето че се осмелих да го изрека. Ейб в никакъв случай нямаше да допусне, че въпросът ми беше чисто хипотетичен. – Правил ли си магия за внушение по поръчение на алхимиците?
Последва тишина. Да, той знаеше, че нещо се готви, но не можеше да свърже всичко в обща картина.
– Не, не съм правил, макар да съм наясно с принципа. Едно обикновено и ясно внушение засилва дискретността и груповата лоялност.
– Обикновено и ясно внушение – повторих, макар че беше доста меко казано.
Той се засмя.
– За владеещите магията с елемента земя е такова.
– Значи можеш да го направиш, въпреки че не си го правил досега? Можеш ли да го направиш с тези проби?
– Бих могъл. – Показа се сградата, в която бях настанена, и той рязко спря. Госпожице Сейдж, позволи ми да се уверя дали правилно съм те разбрал. Ти ме молиш да добавя внушението на мороите към кръвните проби, с които разполагаш. И това, за което не помоли изрично – но желаеш – е да не го споделям с алхимиците.
Подритнах с обувката си едно клонче. Скорошната буря навярно бе откършила много клони, тъй като сега бяха разпилени по тревните площи и алеите.
– Не е добре за теб да си толкова умен.
– Същото важи и за теб. Именно това прави тази история толкова интересна. Нека се опитам да отгатна. Не вярвам, че разнасяш със себе си тези резервни компоненти само за да си сигурна, че са в праведните ръце на алхимиците. – Тъмните му очи проблясваха многозначително на мъждивата светлина. – Върху кого искаш да използваш внушението? Върху някой младеж? Любовните внушения почти никога не се получават.
– Не! Изобщо не е това! Просто се нуждая от универсално, готово внушение, както би го направил за стандартното мастило. Аз ще се погрижа за останалото.
– Ти ще се погрижиш "за останалото" – повтори той, искрено развеселен. – Останалото е следното: когато активираш магията, като я инжектираш, да внушиш заповедта си някому.
– Можеш ли да го направиш, или не? – Изви се вятър и разпръсна върху главите ни снежинките от клоните на близкото дърво.
– О, мога да го направя веднага – заяви жизнерадостно Ейб. – Въпросът е какво ще получа в замяна?
Въздъхнах.
– Знаех си, че ще се стигне до това. Винаги ли трябва да се иска нещо в замяна? Не можеш ли да го направиш просто от добро сърце?