Върху устните му затрептя усмивка.
– Нещо ми подсказва, че щеше и сама да се спасиш. – И ей така изведнъж усмивката изчезна. – Но духът щеше да бъде много по-ефективен, отколкото онзи клон.
– Твоето дървожицу също беше много ефективно. – Служителят беше зает да пише нещо на компютъра и аз се осмелих да стисна леко ръката на Ейдриън. – Защо не ми каза? Защо не ми каза за стабилизаторите на настроението?
Той замълча за миг.
– Защото нямаше да мога да те погледна в очите, ако се бях провалил. Ако не ми достигнеше воля да продължа да ги вземам. Дори и сега, не зная. След тези типове и онова, което се случи в двореца.
– Престани – прекъснах го. – Постъпил си правилно. А най-удивителното е, че ти нямаш представа колко си силен и смел. Толкова се гордея с теб, ще ти помогна да се справиш с това. Толкова много те обичам!
Любовта ми към него не бе изненада. Стъписа ме съзнанието, че в крайна сметка само това имаше значение за нас. Опитвах се да разбера какво ме спира да се любя с него. Не беше Джил. Не беше и някакъв физически праг, който се боях да прекрача. Нямаше нищо, нищо, освен обикновено безпокойство, което моята любов бе пратила но дяволите. И докато стоях тук, в това необичайно място, цялата сила на огромното ми желание към Ейдриън едва не ме повали. Желанието, както духовно, така и физическо, ме изгаряше до болка и внезапно почувствах, че няма да мога да издържа нито миг повече, без да го притежавам докрай.
– Ела – пророних тихо. – Ела при мен в стаята.
Пламъкът в очите му ми подсказа, че не е нужно да обяснявам повече.
– Уморена си.
– И кой го казва?
Един глас разпръсна магията, която ни обгръщаше.
– А, вие още сте тук? – възкликна Михаил, прекосявайки забързано фоайето. – Добре. Никак не ми се ще да ви задържам повече, но плъзнаха слухове за инцидента и кралицата иска да узнае какво се е случило. Желае да говори с теб, Ейдриън. – Изгледа ме любезно. – Но ти си свободна. Ще те изпратя до стаята ти, за да си починеш.
Преглътнах, неспособна за момент да се съсредоточа върху нищо друго, с изключение на електрическите искри, прехвърчащи между мен и Ейдриън. Исках да кажа на Михаил да ни остави насаме, защото копнеех да вкуся устните на Ейдриън, да прокарам ръце по кожата му. Вместо това изрекох само:
– Благодаря, много мило от твоя страна.
Ейдриън ми отправи скръбна усмивка.
– Ще продължим този разговор някой друг път. Когато си съвсем будна.
– Ще бъда будна, когато свършиш разговора с кралицата – уверих го. Не смеех да си позволя да добавя още нещо, но докато Михаил ме отвеждаше, хвърлих един прощален поглед на Ейдриън, в който се четяха всички онези неща, за които исках да си "поговорим".
ГЛАВА 17
Ейдриън
Почти бях готов да пренебрегна моята кралица и тутакси да се отправя към стаята на Сидни. Прочетох така ясно мислите на Сидни, сякаш аурата ѝ сияеше пред мен. Знаех, че ме желаеше и, мили Боже, и аз я желаех.
Но суровото лице на Михаил помете като вихър цялата романтика, а и колкото и да бяхме близки, аз си оставах поданик на Лиса. Почти на бегом се втурнах към двореца, изгарящ от желание по-бързо да докладвам пред Лиса и да се върна в обятията на Сидни.
За нещастие, оказа се, че Лиса имаше съвсем други планове.
– Тръгвате – заяви тя още щом влязох. До нея стоеше Кристиан, със скръстени пред гърдите ръце и гневно изражение. – Научих за случилото се. Алхимиците ще побеснеят, когато тя им съобщи за премеждието си. Налага се незабавно да вземем мерки за ограничаване на щетите и да я изпратим оттук колкото е възможно по-бързо. Това означава, че вие двамата с Нийл също трябва да заминете.
– Не се тревожи – обади се Кристиан. – Утре аз ще довърша започнатото от теб с тези негодници.
– Кристиан – простена Лиса, с удивително същата интонация, с която Сидни произнасяше името ми, когато беше раздразнена.
Той вдигна ръце.
– Какво? Онези типове заслужават много по-строго наказание и ти отлично го знаеш, Лиса.
– Зная, че имаме закони – изрече тя търпеливо. – И аз трябва да ги спазвам.
Кристиан не каза нищо, но погледите ни се срещнаха в миг на солидарност. Той може би не подозираше за романтичните чувства, заради които бях готов да защитавам Сидни с цената на всичко, но знаех, че Кристиан бе готов да се бори срещу всеки, който тормозеше другите. Отношенията ми с него не бяха от най-гладките, помежду ни висяха доста неуредени въпроси, но точно в този миг бях доволен да зная, че Уесли и онези задници, приятелчетата му, утре може да открият дрехите си малко поизгорели.