Тя извърна лице към мен.
– Не мога да кажа, че за мен беше толкова трудно.
– Но за нас все пак е по-просто. Вие сте силата, опората. Нашите закрилници, закрилниците на децата ни.
– Подценяваш се – рече тя. – Ти си също толкова силен. В противен случай нямаше да бъда с теб. Ние сме равни в това, във всичко, което предстои.
Не се чувствах равен с нея. Все още имах замайващото усещане, че тя е богиня, слязла на земята, за която не бях достоен. В същото време не исках да завися изцяло от нейната сила или да я използвам, за да съхраня и опазя живота си. Не исках майка. Исках партньор, съюз, точно какъвто имахме досега, само че да се разпростира върху всяка част от живота ни. Двамата ще крачим напред по житейския път, ръка за ръка, а аз ще посветя остатъка от живота си, за да стане нашата любов още по-велика и необятна.
– Май оплетох нещата – промърморих. – Трябваше да се придържам към Кийтс.
– Не, приятно е да зная, че замисленият, метафизичен Ейдриън пак е тук.
– Трудно е да се отървеш от него, дори с хапчета.
Изражението ѝ се смекчи.
– Толкова ли е ужасно? Да си изолиран от магията на духа?
– Не, защото да съм с теб е много по-велико вълшебство от магията на духа, пиенето или каквото и да е друго чудо.
Очите ѝ заблестяха и тя примигна бързо няколко пъти, за да не заплаче.
– Не си го оплескал – Киплинг. Зная какво имаш предвид. Надявам се, че ти знаеш, че и аз изпитвам същото към теб. Когато съм с теб, се чувствам слаба, но в същото време и силна.
Повече нямах съмнения дали съм стойностен и достоен за нея. Ние черпехме мощ един от друг, но самостоятелно пак бяхме силни. Въздъхнах и я привлякох към гърдите си.
– Не зная дали някога ще мога да изразя достатъчно ясно и докрай колко много те обичам.
– Е – поде тя с онзи пламтящ поглед, който добре познавах, – можеш да се опиташ.
И аз опитах, през по-голямата част от нощта. И както много често сме изтъквали досега, Сидни за пореден път се прояви като схватлива ученичка.
На сутринта се събудих щастлив и доволен, както дълго време не се бях чувствал. Сидни стоеше до прозореца, облечена само с една моя тениска. Беше толкова невероятно секси.
Че всички разумни мисли отлетяха за миг от главата ми. Най-сетне успях да се овладея, станах от леглото, приближих до нея и я взех в прегръдките си. Тя се облегна на гърдите ми.
– Погледни навън – пророни моята любима.
Аз исках да гледам само нея, но вдигнах поглед към прозореца. Всичко навън беше покрито с дебела снежна покривка. Огради, коли, всичко останало. Беше скрито. Клоните на дърветата бяха обвити с лед. Бледата зимна слънчева светлина струеше върху тази безбрежна белота, превръщайки я в блестяща премяна.
– Толкова е нереално – въздъхна Сидни. – Сякаш всичко е изсечено от диаманти. Трудно е да се повярва, че след всичко това светът ще може да се върне някога към нормалния живот.
Обвих ръце по-плътно около нея.
– Зная – промълвих. – Зная.
ГЛАВА 18
Сидни
Отне два дни, за да се разчистят пътищата и да се организира транспорта ни. И алхимиците, и мороите ни увериха да не се тревожим за следващата вноска за колата под наем, а просто да наемем нова, за да не губим време да чакаме да ремонтират ударената. Казах им, че ми е съвестно да зарежем катастрофиралата кола, още повече, че аварията беше по моя вина. Така успях да удължа престоя ни, докато в сервиза се оправят с многото автомобили, изтеглени с влекача през онази нощ. Поканиха ни да се върнем в кралския двор, но аз се противопоставих на тази идея, като заявих на алхимиците, че се чувствам по-добре в странноприемница, поддържана от хора. Естествено, те ме подкрепиха.
Тези два дни минаха като в прекрасен сън. С Ейдриън все едно бяхме на меден месец. Виждахме Нийл на закуска, но през останалото време той си стоеше в стаята, давайки ни възможност да се посветим изцяло един на друг.
Не всичко беше само секс. Макар и през повечето време. Ейдриън ме дразнеше, че си наваксам за изгубеното време. Може би беше вярно, но не споделях мнението му, защото честно не можех да си представя, че бих могла да го правя с някой друг преди него. Така че нямаше какво да наваксвам. Не можех също да си представя как е възможно да съществува секс за една нощ или какъвто и да е секс, лишен от емоции. Знаех, че хората го правят през цялото време, но ми се струваше чиста загуба на време. С Ейдриън всяко докосване. Всяко наше действие беше. Е, беше усилено от любовта ни. Как могат хората да правят секс без любов? Това бе въпрос, чийто отговор не желаех да търся.