Дори и когато не правехме секс, прекарвахме доста време в леглото. Аз четях или работех на лаптопа. Той гледаше телевизия или спеше. Твърдеше, че го изтощавам, макар че никога не му липсваше енергия по време на секса. Колкото до мен, аз намирах секса освежаващ. След него кипях от жизненост. Чувствах се способна да се заема със сто проекта. И огладнявах.
Но реалността изискваше да се върнем отново към нашите отговорности в Палм Спрингс. Твърде много хора се нуждаеха от нас. За разлика от напрегнатия полет до Пенсилвания, при завръщането ни у дома бяхме изпълнени със спокойно задоволство. Шестте часа полет изтекоха в приятна възбуда. С Ейдриън седяхме един до друг, свързани с неразрушима връзка и дори нямахме нужда да се докосваме.
Като кацнахме на летището в Палм Спрингс, ни лъхна топлият въздух на пустинята, потвърждаващ веднъж и завинаги, че зимната приказка е зад гърба ни. За броени часове се превъплътих в предишната си роля. Вече не бях героинята, запокитена от снежната буря в обятията на любовника си. Аз бях Сидни Сейдж, алхимик, пазач и надзирател, делова и изцяло отдадена на мисията.
Ейдриън трябваше да се върне в апартамента си и да провери какво бе пропуснал от занятията в "Карлтън", а двамата с Нийл поехме към "Амбъруд". В таксито Нийл мълчеше, а аз най-сетне можех да му посветя цялото си внимание. По време на нашата кратка любовна приказка сред снеговете бях твърде заета с Ейдриън и отдадох усамотението на Нийл на някакъв каприз на странния му характер. Но сега виждах, че нещо силно го притесняваше.
– Всичко наред ли е?
Той откъсна поглед от прозореца.
– Да, само си мисля за разни неща.
– За Олив?
– Понякога. – Опита се да се усмихне, но не успя. – Покрай другите неща.
Обзе ме паника.
– Добре ли се чувстваш? Не страдаш ли от някакви странични ефекти?
– Не. Просто имам доста храна за размисъл. – Този път той се усмихна. – Не се тревожи. И без това си имаш достатъчно грижи.
За миг се зачудих дали не се е досетил за Ейдриън. Заради това ли беше така замислен? Не знаеше как да постъпи с нас? Но не, това беше само проява на собствения ми егоизъм. Романтичната ми авантюра с Ейдриън беше най-важното в живота ми досега, но Нийл едва ли бе забелязал, че бяхме в странноприемницата заедно с него. Той си имаше свои тревоги и след всичко, което бе преживял, напълно го разбирах.
Таксито спря първо пред неговото общежитие и той се надигна, за да слезе от колата.
– Сидни. – Поколеба се. – Зная, че трябва да разбереш дали всичко тук е било наред, докато сме отсъствали, но има нещо, за което искам да поговорим насаме, ако имаш удобна възможност. Може да не е днес. Но трябва да е скоро.
– Разбира се – отвърнах. – Ще го уредим.
Но чак по пътя към моето общежитие ми хрумна, че той може би искаше да поговорим за това как бях създала огнена топка в снежната буря. Още тогава осъзнавах, че беше глупаво и опасно, но тези аргументи бяха отстъпили пред реалната опасност да умрем от студ.
– Сидни!
Зоуи се втурна в прегръдката ми, когато влязох в стаята. За миг се разтревожих, че нещо не е наред, но се успокоих, като видях грейналото ѝ лице.
– Всичко беше супер след заминаването ти! Искам да кажа, че ми липсваше, но нямаше проблеми. Уредих всичко за посещението при Кларънс, а Еди дори ми позволи да шофирам, при това не само на паркингите.
Тъкмо отварях куфара си, но от изненада оставих капака да падне обратно.
– Той е направил какво?
– Беше само по черния път между магистралата и дома на Кларънс, така че нямаше проблеми.
– Полицията може да бъде навсякъде! – възмутих се. – Инциденти също се случват навсякъде. – Аз ли не го знаех!
– Всичко беше наред – увери ме сестра ми. – Той дори каза, че съм се справила много добре. Че шофирам като професионалист.
Може би трябваше да се зарадвам, че е започнала да се сприятелява с един дампир, но не можах.
– Не мога да повярвам, че от всички хора точно Еди би направил нещо подобно. Това е безотговорно.
– Той каза – кимна тя, – че ще реагираш точно така, а аз би трябвало да ти отвърна: "Поне не беше Анджелина".
Не можах да се сдържа и прихнах от смях.
– Вярно е. Той не преминава някои граници.
Сестра ми видя, че се успокоих и отново живна.
– Като заговорихме за Анджелина. Можеш ли да повярваш, че никога не е яла шоколадов сладолед с орехи? Заведох цялата тайфа на онова място, където ходихме двете с теб, и беше голям майтап. Ние се опитвахме да не я зяпаме, но беше невъзможно, когато я видяхме как се опули. Омете три купи сладолед, сигурно и четвъртата нямаше да ѝ се опре, ако не трябваше да се прибираме заради вечерния час.