– Не е ли странно? – попита той, наблюдавайки ме, докато отмервах солта. – Цялото това многообразие, което ни предлага животът? Ето ни тук двамата, седим, а аз чета тези стихове, плод на творческото въображение. – Вдигна томчето със стихотворения, което за мой ужас вече беше доста опърпано, с подгънати и разръфани краища на страниците. – А ти правиш научни и магически сметки. В една минута сме мислещи, интелектуални същества. А в следващата се отдаваме изцяло на разюздани физически страсти. Как го правим? Напред и назад, разум и тяло? Как е възможно създания като нас да минават от една крайност към друга?
– Защото така сме устроени – отвърнах му с усмивка. Много се радвах, че хапчетата не бяха заглушили философстванията на Ейдриън. Обичах да слушам тези негови полети на фантазията. – И това не е непременно крайност. Искам да кажа, че онова, което правихме вчера в апартамента ти. Ами, може би беше проява на "разюздани физическите страсти", но в същото време беше и много творческо. Кой е казал, че разумът и тялото не могат да действат в хармония?
Той се надигна от стола и приближи към мен.
– Много точно казано. И ако не ме лъже паметта, моят гений го измисли.
Оставих на масата шишенцето със субстанцията.
– Не беше твоят. Беше изцяло моят.
– Има само един начин да разрешим този спор. – Ръцете му се обвиха около кръста ми и той ме притисна към масата. – Трябва да надминем онзи творчески полет на фантазията. И ти ли си мислиш същото, което и аз?
– Че госпожа Теруилиджър е в съседната стая? – Но пулсът ми се бе ускорил от близостта на тялото му и аз вече си представях как ще разчистя масата.
Ейдриън се отдръпна и отиде да затвори вратата на работилницата.
– Тя е дискретна – увери ме. – И умна. Първо ще почука.
Мислех, че се шегува, докато той не ме сграбчи отново и не ме сложи върху масата, обвивайки краката ми около кръста си. Устните ни се срещнаха жадно и сръчните му пръсти на художник започнаха да разкопчават копчетата на блузата ми. Внезапното избръмчаване на мобилния ми телефон ме сепна и прекъсна целувката ни.
– Не вдигай – прошепна накъсано Ейдриън, с пламтящи очи.
– Ами ако нещо се е случило в училище? – попитах. – Ако Анджелина "случайно" е задигнала един от училищните автобуси и е нахлула с него в библиотеката?
– И защо ще го прави?
– Да не би да твърдиш, че не е в състояние да го направи?
Той въздъхна.
– Иди да провериш.
Скочих от масата с раздърпани дрехи, грабнах телефона и видях, че есемесът беше от Нийл, този, от когото най-малко очаквах. "Трябва да поговорим. Може ли да се видим довечера? На някое усамотено място? Важно е."
– Хм – промърморих неразбиращо и показах съобщението на Ейдриън.
Той беше не по-малко озадачен.
– Сещаш ли се за какво може да се отнася?
– Не, той спомена, че се налага да поговорим още когато се върнахме в града. – Огънят помежду ни вече гаснеше и аз се заех да закопчавам блузата си. – Ами ако се отнася за магията, която използвах?
Ейдриън стана сериозен.
– Не, не мисля така. Сигурен съм. Той няма с никого да говори за това.
– Обаче трябва да разбера за какво става дума. Ако нещо не е наред. Ами, аз съм тази, която в крайна сметка трябва да се справи с проблема. – Коленичих, за да сложа запасите си върху рафта, който ми бе отделила госпожа Теруилиджър. – Може да е нещо важно. Освен това, вече става късно.
– Знаеш ли кое друго е важно? Рожденият ти ден е след няколко дни. Ще получиш ли "отпуск на брега"?
Усмихнах се и се изправих.
– Не зная. Зоуи е намислила да правим нещо заедно. Бихме могли да си устроим групов пикник, на който можеш да дойдеш и ти.
Ейдриън ме прегърна.
– Не ми стига. Искам ти – само ти – да дойдеш в апартамента ми, където ще те нагостя с най-възхитителната вечеря, която някога си вкусвала, сътворена от някой, който не умее да готви. А след това. Двамата ще се качим в колата ми.
Почаках да уточни дестинацията ни.
– И?
Той ме целуна нежно по тила.
– А ти какво мислиш?
Изразът е свързан с моряшката отпуска. – Бел прев.
Не можах да сдържа тихия си възглас на възторг.
– Ох, леле!
– Улучих в десетката, нали? Блъсках си главата кой ще е най-хубавият подарък и изведнъж осъзнах, че едва ли може да има по-страхотен подарък от този двамата с теб да бъдем на най-любимото ти място в целия свят.