Преглътнах.
– Донякъде ме е срам, че съм толкова развълнувана и радостна. – Никога не съм предполагала, че любовта ми към колите ще играе толкова важна роля в сексуалния ми живот. Еди беше прав. Нещо се бе случило с мен.
– Всичко е наред, Сейдж. Всички си имаме нещо предпочитано, което ни възбужда.
– Да, но ти провали изненадата.
– Не. Това е част от подаръка: да мислиш за него през следващите три дни. Реших, че е отличен стимул да се измъкнеш от Зоуи.
– Отличен стимул.
Целунахме се за довиждане и аз се отправих на срещата с Нийл. Усамотеното място, където искаше да се видим, беше малката горичка близо до библиотеката. Не беше позволено да се влиза в нея, особено по това време на вечерта, но ако ни хванеха, щяхме да се оправдаем, че сме искали да минем по-напряко на път за библиотеката. С моята слава на старателна ученичка никой нямаше да се усъмни.
За моя изненада Нийл закъсняваше, което не беше типично за него. Когато най-после се появи, изглеждаше раздразнен.
– Извинявай. Анджелина се бе залепила за мен и едва успях да се отърва от нея.
– Нали знаеш, че тя те харесва? – Не изпитах вина да го кажа, защото той трябваше да го знае. – О, ами, по-скоро харесва представата за теб. Вижда в теб нещо като романтичен заместител.
– Какво, за Бога, означават тези глупости? Няма значение. – Нийл поклати глава. – Нямам време за подобни занимания.
Запитах се дали щеше да има време за "подобни занимания", ако Олив живееше наблизо.
– И така, какво става? – Подготвих се за нещо като разпит за магията. Това, което последва, искрено ме стъписа.
– Имам нужда от помощта ти, за да открия стригой.
За няколко минути помежду ни се възцари напрегната тишина.
– Ще трябва да ми обясниш по-подробно.
Нийл посочи татуировката върху ръката си.
– Всички са толкова развълнувани за това, но какво всъщност означава то? Струва ли си усилията и вълнението? Никога няма да разберем, освен ако не го изпробваме със стригой.
Втрещих се. Разбира се, знаех, че той е прав, но не очаквах, че някой ще пришпори събитията въпреки очакваните трудности.
– Нима искаш да се превърнеш в стригой?
– Не, не. Разбира се, че не. Ето каква е работата. Преглеждах някои доклади на пазителите и прочетох, че са забелязали стригои в квартал на Лос Анджелис.
Това не ме изненада. В Лос Анджелис винаги имаше стригои.
– Всъщност става дума само за един стригой – продължи Нийл. – Искам да го намеря и да го примамя, преди пазителите да са го погнали. Те вече познават навиците му достатъчно добре и рано или късно това ще се случи. Обикновено той само пие и убива, но в докладите се споменава, че няколко пъти е превърнал жертвите си. Както и да е, ако ме използвате като примамка, той ще вкуси кръвта и от реакцията му ще разберем дали татуировката действа.
Това беше едно от онези заключения, които на пръв поглед изглеждаха логични и разумни и аз бях почти съгласна с него. Само че имаше няколко недостатъка.
– Ако татуировката не сработи, ти или ще умреш, или ще станеш стригой.
– Тъкмо тук идва твоята роля – развълнувано рече той. – Онова нещо, което направи с огъня.
– Нийл.
Той вдигна ръка.
– Не, не. Няма да кажа на никого. Дори няма да те питам как си го направила. Но ако се скриеш някъде наблизо и отново сътвориш онова чудо, ще можеш да го изпепелиш, преди той да ми е сторил непоправимо зло. – Част от ентусиазма на Нийл помръкна. – А ако успее да ме превърне в стригой, тогава ще убиеш и двама ни.
– Нийл! Чуваш ли какви ги дрънкаш? Това е лудост. Ти буквално говориш за самоубийство.
Погледът му срещна моя в полумрака на сенките.
– Да, а животът ми ще бъде един скромен принос за получаването на тези отговори. И това не е мелодрама. Зная, че някои от вас – особено Ейдриън – ме намират за смешен натегач, но се кълна, че службата на мороите е моята най-висша цел. Искам най-доброто за всички нас. А сега единствено чакаме. Което е все едно да не правим нищо. Ако успеем да осъществим този план, това може да е пробивът, за който всички не спират да говорят.
Отместих погледа си. Всичко беше налудничаво. Но имаше някакъв смисъл.
– Разбирам те, но ако искаш да си поиграеш с някой стригой, най-добре е да получиш разрешение от пазителите. Нека те да уредят нещо.
– Смяташ ли, че ще ми позволят да го направя? – Не отговорих, защото се съмнявах. – Именно. Онази вечер огънят, който накара да се появи от нищото, беше доста голям. Мислиш ли, че с него можеш да унищожиш един стригой?
– Да – отвърнах без колебание. – Но наистина няма да се чувствам спокойна, ако само аз те деля от проклятието.