– Това няма да се случи. – Нийл посочи зад мен. – Точно навреме.
Обърнах се и видях Еди да крачи към нас, с озадачен вид.
– Хей, получих съобщението ти – рече той. – Какво става?
Невероятно, но Нийл засипа Еди със същите надъхани приказки за саможертва в името на благото на мороите. Нийл не спомена мен и магията, но предложението към Еди беше същото: че се нуждае от някой, който да му помогне срещу стригоя, ако нещата излязат от контрол. Всъщност нямаше "ако", заключих аз. "Когато" беше по-точната дума.
Мисля, че Еди беше по-шокиран дори и от мен.
– Не!
– Еди – поде Нийл със спокоен глас, – зная, че помежду ни има разногласия, но истината е, че аз те уважавам. Смятам, че ти си един от най-великите пазители, които някога съм срещал, и в живота си ти си направил много повече отколкото най-опитните пазители някога ще сторят. Двамата със Сидни сте идеалният отбор, който да ми пази гърба. Трябва да разбереш колко важно е това. Вярно е, че никога не съм се сражавал със стригои, но съм виждал как ги убиват. Когато бях по-млад. – Мрачна сянка се спусна върху лицето му. – Още го сънувам и ако съществува и най-малката вероятност да спрем онези чудовища, трябва да се възползваме от нея. Само си помисли какво ще стане, ако можем да предотвратим превръщането на други хора в стригои!
Думите му не разколебаха Еди, но лицето му доби изражение, което никога преди не бях виждала.
– Не го оспорвам по принцип, но е твърде опасно. И не само за теб. Веднъж направих нещо подобно. – Болката, изкривила чертите му, бе толкова силна, че направо ми скъса сърцето. – Бяхме аз и неколцина приятели. Мислехме, че ще можем да заловим един стригой. И най-добрият ми приятел загина. Независимо от това за колко подготвен се смяташ, дори и да си изправен само пред един от тях, винаги може да се случи нещо непредвидено. Двамата с теб може да не сме достатъчни. А Сидни определено не е – не искам да я обидя. Нуждаем се от много повече, за да имаме шанс за победа.
Нийл внезапно ме погледна очаквателно. Бяха ми нужни няколко секунди, за да осъзная какво искаше.
– Ти обеща, че няма да кажеш на никого!
– И няма да кажа – съгласи се той. – Но помислих, че ти можеш да решиш да го направиш. А ако не, аз няма да настоявам. Смяташ ли, че Еди ще те предаде?
И двамата ме наблюдаваха напрегнато и аз изпитах желание да цапардосам Нийл. Той държеше на думата си. Но в доста широк смисъл. След като чух два пъти речта му, аз почти се разколебах. Може би защото бях вьодушевена от невероятния успех с татуировката на Трей. А колко прекрасно би било да се извърши още един подвиг, от който ще зависи съдбата на толкова много хора? Ако и Еди участва, бе напълно възможно да се справим с един стригой.
Но това означаваше да разкрия тайната си на Еди, а и без това вече знаеха прекадено много хора. Припомних си старата поговорка: "Двама могат да пазят една тайна, ако единият от тях е мъртъв." Колкото повече се знаеше за това, толкова по-голяма опасност ме заплашваше.
Въпреки това, когато срещнах твърдия поглед на Еди, си спомних за нашето приятелство и всичко, което бяхме преживели. В един свят на тайни и лъжи, имаше малцина, на които можех напълно да се доверя. Но в този миг, без никакво съмнение, разбрах, че Еди е един от тях.
Поех дълбоко дъх, надявайки се, че не постъпвам глупаво, и протегнах ръка. Огледах се нервно, за да се уверя, че сме сами. Призовах магическата си сила и върху дланта ми заискри пламък, който бавно започна да расте, докато не стигна размерите на топка за тенис.
Еди се наведе над нея и ахна, а оранжевите пламъци затанцуваха върху лицето му.
– Може би. Може би нашите шансове значително се увеличиха – призна той.
ГЛАВА 19
Ейдриън
Беше рожденият ден на Сидни, а моята колата отказваше да запали.
– Сигурно се майтапиш с мен – изпъшках, като завъртях ключа на запалването може би за стотен път. Двигателят изхърка, отново и отново, но не завъртя. Простенах и отпуснах чело на волана. – Това не се случва на мен.
– Проблеми ли има?
Вдигнах глава и видях Роуина, застанала до вратата, която бях оставил отворена. Вдигнах отчаяно ръце.
– Както виждаш.
Тя наклони глава, за да огледа колата, и някои от бледолилавите ѝ плитчини се люшнаха напред.
– На колко години е този боклук?
– Внимавай какво приказваш, жено. Сидни обича тази кола. Може би повече от мен. Освен това ти си художник. Представи си, че оценяваш някое вино. Нали се сещаш – историята на сорта, майсторлъка на лозарите и винарите.