Каси посочи към таймера на печката.
– Смяташ ли, че може да ти се доверя да извадиш навреме кексчетата и после да сложиш глазурата? Трябва да изчакаш да изстинат. Повечето хора не го правят.
– Разбира се. И за да докажа колко съм надежден, ще си запиша и.
На вратата се почука и за част от секундата се изплаших, че Сидни е подранила. Въпреки че Роуина и Каси ми бяха приятелки, да завариш две момичета в апартамента на гаджето си надали е най-страхотната изненада за рождения ти ден. Но като погледнах през шпионката, за мой потрес видях Анджелина.
Когато отворих вратата, тя мина наперено покрай мен и отметна меднозлатистите си кичури.
– Трябва да поговорим, а ти не ми вдигаш телефона. О! – Очите ѝ се приковаха в кухнята. Имаш среща?
– Само в сънищата му – изсумтя презрително Роуина.
Запознах ги, като представих Анджелина за моя братовчедка, каквото беше прикритието ни в Палм Спрингс. Тъй като никога не бе сигурно какво може да изтърси тя в следващия момент, реших, че трябва колкото се може по-бързо да се отърва от Роуина и Каси.
– Вие, момичета, ми спасихте живота – заявих им. – Наистина. Това е много по-хубаво от замразената лазаня.
Роуина ми смигна.
– Нещо ми подсказва, че ти и неотразимият ти чар щяхте да бъдете достойна компенсация.
– Да де, но сега мога да запазя неотразимия си чар за нещо друго.
Този път дори Каси се усмихна.
– Не забравяй да добавиш счуканите ментови бонбони. И когато ги покриваш с глазурата.
– . Да се уверя, че са напълно изстинали – довърших аз.
Изпратих ги, а тя продължи да ми дава последните напътствия, чак до вратата. Когато се върнах, заварих Анджелина да наднича тук-там из кухнята.
– Не пипай нищо – предупредих я, като я видях да протяга ръка към капака на тенджерата със супата.
Тя се отдръпна.
– Защо каза, че са ти спасили живота? И за какво е всичко това?
– За една приятелка.
– Приятелка, с която спиш?
– Приятелка, която не те засяга.
– Тези кексчета изглеждат много апетитни. – Тя надникна през стъклото на вратичката на фурната. – Знаеш ли, днес Сидни има рожден ден. Би било много мило от твоя страна, ако ми дадеш да ѝ занеса едно-две кексчета.
– Като за начало, все още не зная защо си тук. Нито как си дошла.
– Взех автобуса. – Анджелина заряза огледа на кухнята и се потътри към дневната. – Става нещо странно.
Едва не се засмях, но лицето ѝ беше сериозно.
– Какво конкретно странно нещо имаш предвид?
– Сидни, Нийл и Еди. Нещо замислят. Непрекъснато си шушукат и щом ги приближа, тутакси млъкват.
След това, което се случи в кралския двор, не се изненадах, че Сидни и Нийл си говорят доста. Не се съмнявах, че тя искаше да се увери, че всичко е наред с татуировката – за чието разкрасяване трябваше да дам своя принос, напомних си.
– В двореца се случиха доста неща – казах на Анджелина. – Работата е там, че Сидни и Нийл участваха активно в това. Вероятно просто са ги обсъждали.
– Тогава защо и Еди е намесен?
Добър въпрос. Неговата роля беше малко по-трудна за разбиране, но вероятно Сидни е искала да сподели идеите си с още някого. Можех да разбера защо е предпочела Еди пред Анджелина. А и не беше изключено Анджелина да преувеличава потайността на въпросните разговори. Независимо от всичко аз вярвах безусловно на Сидни и щом тя не желаеше да замесва Анджелина, щях да я подкрепя.
– Сигурно Сидни не иска да те безпокои, понеже си много заета – казах ѝ. – Не се ли провали на теста по английски?
– Не беше по моя вина – изчерви се Анджелина.
– Дори и аз зная, че не можеш да преписваш от Уикипедията, а после да я посочиш като източник в есето си. – Когато ми го разказа, Сидни се чудеше дали да плаче, или да се смее.
– Но аз издигнах този "първоизточник" на изцяло ново ниво!
Честно казано, чудя се как досега сме живели без Анджелина. Животът преди нея трябва да е бил ужасно скучен.
– По-добре се постарай да издигнеш оценките си на изцяло ново ниво. – Изрекох го най-отговорно, почти като Сидни. Чух сигнала на таймера на фурната и побързах да извадя кексчетата. – Сега се върни на автобусната спирка, престани да си фантазираш за конспиративни теории и. Господи! Ти не бива да напускаш кампуса сама!
Лицето ѝ ми подсказа, че това е най-малкият ѝ проблем.
– Мислех си, че ще ме закараш до училище и ще ме прикриеш, ако някой се разсмърди.
– Колата ми е в сервиза. Ще се наложи да се прибереш сама. – Оставих внимателно кексчетата върху плота. – Моля те, моля те, не се оставяй да те хванат. Сидни най-малко се нуждае от подобен род проблеми.