– Тя е супер – уверих мама.
– Добре. – Облекчението в гласа ѝ беше почти осезаемо. – Радвам се, че си с нея. Не зная как ще приеме всичко това.
– Сигурна съм, че ще те разбере.
Разбира се, беше лъжа, но нямаше начин да призная истината пред мама: Зоуи щеше да се бори с нея, да рита и да пищи, на всяка крачка по трудния път на развода.
ГЛАВА 3
Ейдриън
Независимо дали щеше да ѝ се обади някой от родителите ѝ, или щеше да го научи от шокираната Зоуи, бях сигурен, че Сидни ще знае за предстоящия развод, когато я посетя в съня ѝ.
Малцината владеещи магията на духа, които познавах, бяха добри лечители, но никой от тях не можеше да създава сънищата така умело, както аз. Хубаво беше да зная, че съм много добър в нещо, а и изненадващо, то не изискваше големи усилия – само лек и стабилен прилив на енергия, а не вихрено изригване както при лекуването. Единственият недостатък беше, че за разлика от посещаваното от мен лице, аз всъщност не спях – по-скоро медитирах – и ако сънят продължеше по-дълго, накрая се чувствах доста изтощен. Но тъй като поначало не спях добре, мисля, че нямаше кой знае каква разлика.
Около полунощ създадох съня, в който двамата със Сидни се материализирахме в едно от любимите ѝ места – двора на музея по антична история в Малибу. Тя тутакси изтича към мен, а очите ѝ горяха трескаво.
– Ейдриън.
– Зная – прекъснах я и улових ръцете ѝ. – Бях там, когато позвъниха на Зоуи.
– Тя разказа ли ти за всички отвратителни подробности? – Вдигнах вежди.
– Нима има и друго по-отвратително от самия развод?
Сидни продължи да говори за предстоящата кръвопролитие битка за родителските права. При все че разбирах майка им, която искаше Зоуи да води доколкото е възможно нормален живот, трябва да призная, че моите причини да се надявам ги да спечели битката бяха доста егоистични. Изчезването на Зоуи от Палм Спрингс щеше да облекчи дяволски много живота на двама ни със Сидни. Но знаех, че Сидни е загрижена, задето семейството ѝ се разпада, а за мен най-важното беше тя да е щастлива. Една част от разказа ѝ привлече по-силно вниманието ми.
– Наистина ли мислиш, че баща ти е способен да повлияе и на съдията, като се възползва от авторитета си сред алхимиците? – попитах я. Никога не се бях замислял за това, но не изглеждаше чак толкова невероятно. Алхимиците можеха да създават нови самоличности, да вкарат група дампири и морои в частно училище, без никой да ги усети, и да скрият от пресата трупа на стригой.
Тя поклати глава и приседна на ръба на фонтана.
– Не зная. Може би няма да се наложи, ако Зоуи остане непреклонна в желанието си да живее с баща ни. Наистина не зная как се процедира при тези съдебни изслушвания.
– А ти какво смяташ да направиш? – запитах я. – Какво ще кажеш ти в съда?
Тя посрещна спокойно тревожния ми поглед.
– Няма да злословя за никой от родителите ми, това е сигурно. Но за кого ще се застъпя? Трудно е да се каже. Трябва да си помисля. Споделям възгледите на майка си и дори вярвам в тях. Но ако застана на нейна страна, Зоуи ще ме намрази завинаги – да не говорим за разрива с баща ми и алхимиците. – Малка, горчива усмивка пробяга по устните ѝ. – Когато тази вечер се прибрах в стаята, Зоуи дори не ме попита какво мисля. Просто предположи, че всичко е решено – че ще бъда на страната на татко.
– Кога ще приключи всичко това?
– Няма да е скоро. Още няма насрочена дата в съда.
Тя замълча, а аз си казах, че може би е време да сменя темата.
– Как премина посвещаването? Имаше ли голи танци и животински жертвоприношения?
Този път усмивката ѝ бе по-топла и открита.
– Не. Само чай и прегръдки.
Разказа ми накратко за ритуала. Не можах да се сдържа и се разсмях, когато ми описа как Джаки наблегнала на виното. Колкото и да се опитвах да го изкопча от нея, Сидни не ми каза тайното си име във вещерското сборище.
– Предполагам, че не е било Джета? – попитах с плаха надежда. Когато ми се налагаше да използвам псевдоним, си избирах името Джет Стийл, защото беше толкова безлично.
– Не – засмя се тя. – Определено не.
След това тя пожела да ѝ разкажа как съм прекарал вечерта, естествено разтревожена, че в нейно отсъствие всички са останали гладни. Дълго разговаряхме. При все че ми бе трудно да се съсредоточава заради съвършените ѝ устни и деколтето на блузата ѝ, установих, че ми харесват тези разговори по време на сънищата. Със сигурност не възразявах срещу нашите следобедни срещи, но всъщност отначало се влюбих в нея заради интелекта ѝ.