Необичайна атмосфера витаеше около масата на приятелите ми в столовата. Джил беше единствената, която не изглеждаше чак толкова умърлушена, най-вече защото си бе намерила кавалер за бала. Един неин приятел, Мика, щеше да я придружи.
– Отношенията ни са чисто платонични – заяви тя, като хвърли многозначителен поглед към Нийл. – Но ще е забавно да захвърля за няколко часа униформата. Освен това балът ще се състои тук, така че няма да се тревожим за безопасността.
Нийл кимна, но за мен беше ясно, че не бе чул и дума от това, което тя каза. Еди също изглеждаше разсеян, което беше изненадващо, защото макар да отричаше, че копнее за Джил, обикновено никак не му бе приятно, когато тя излизаше с други момчета. Двамата с Нийл имаха угрижен вид и в главата ми се мярна тревожната мисъл, че нещо се е случило. Когато ги видях вчера, мислите и на двамата дампири бяха заети с пътуването до Ел Ей, но не изглеждаха толкова мрачни. Зачудих се дали някой усърден пазител не с видял сметката на нашия "лесен" стригой.
Последният участник в тази драма беше Анджелина. Тя дори не си даваше труд да прикрие подозренията си. Ейдриън ми разказа за вчерашното ѝ посещение в апартамента му и сега я наблюдавах как мята кръвнишки погледи към мен и момчетата. Тъй като беше много разсеяна, никога не бих предположила, че тъкмо тя ще забележи едва доловимите знаци. Дори и сега, въпреки бдителността ѝ, от време на време Анджелина се отплесваше да бъбри на случайни теми, като например, че овчарският пай изобщо не бил пай или пък колко било безсмислено да се учи да пише на компютър, след като технологиите ще се развият толкова, че роботите ще изпълняват всичко вместо нас.
Но когато се захвана да пищи морковената торта и как трябва просто да се намаже с крем сирене, вместо да се прави специална глазура, нервите ми не издържаха. Взех празната табла и станах, за да си налея вода. Не се изненадах, когато Еди ме настигна.
– Какво става? – попитах. – Анджелина още ли разчепква морковената торта?
– Не. Сега се зае с печивата като цяло и разсъждава дали е по-добре глазурата да се маже след като изстинат, или преди това. – Той въздъхна. – Но предполагам ти е ясно, че има нещо повече.
– Изплюй камъчето.
– Току-що видяхме няколко доклада на пазители за група стригои, които се придвижват по крайбрежието. Всички са съвсем сигурни, че крайната им цел е Лос Анджелис.
Мигом улових подтекста.
– И вие сте разтревожени, че вашият стригой ще се присъедини към тях?
Той кимна.
– Искам да кажа, че не го знаем със сигурност, но това значително променя и усложнява ситуацията. Една от причините тази идея да не е напълно налудничава, беше, че в момента в областта активността на другите стригои е ниска.
– И какво ще правим? – Тревогата му започна да се предава и на мен.
– С Нийл смятаме, че утре трябва да действаме. Другите стригои още няма да са стигнали до там, а и е петък. Знаем, че нашия стригой си пада по клиентите на нощните клубове.
Изпъшках.
– Двете със Зоуи щяхме да отпразнуваме рождения ми ден. Ако го отменя. Господи, Еди. Ще бъде ужасно. И без това отношенията ни са доста обтегнати.
Изражението му се смекчи, но погледът му остана непоколебим.
– Това може да е единственият ни шанс.
Извърнах се и огледах столовата. Нийл си бе тръгнал, а Зоуи се бе изправила, несъмнено, за да се запъти към колата. Анджелина се навеждаше нетърпеливо към Джил и аз се запитах дали не е решила да обсъди с нея поредната конспиративна теория. Или може би някоя торта. Или помощниците роботи.
– Добре – казах на Еди. – Ще го уредя.
Направих го, но както предрекох, се разрази ужасна сцена.
Когато се върна от кормуването на паркинга, Зоуи беше вкисната, и аз отправих гореща молба към Бог да не е ударила някоя кола. На следващия ден след училище настроението ѝ не се бе подобрило, така че изгубих и последната надежда, че може да ми се размине. Нямаше смисъл да отлагам и ѝ съобщих лошата новина, че празнуването на рождения ден пак се отлага. В края на нашия "разговор" тя едва сдържаше сълзите си.
– Как можеш да продължаваш да се държиш така? – крещеше тя. – Какво ти става? Когато дойдох тук, си мислех. Мислех, че ще бъде велико. Мислех, че ще бъдем един отбор.