– Ние сме един отбор – уверих я. – Вършим толкова много неща и аз смятам. Ами, смятам, че ти постигаш удивителен напредък в общуването си с мороите и дампирите.
– Да, но не с тях искам да прекарвам времето си. А е теб, Сидни. С моята сестра! Защо всичко друго е по-важно от мен?
Приближих към нея, за да я прегърна, но тя ме отблъсна.
– Зоуи, ти си важна. Аз те обичам. Но трябва да свърша още много неща. Такава е нашата работа. Понякога се налага за известно време да сме откъснати от семейството и близките ни.
– Но ти не си откъсната! Аз съм тук! – Тя изтри ядно сълзите си. – Каза, че си приключила работата си с госпожа Теруилиджър! – Аз отново използвах старото си извинение, защото знаех, че това е едно от малкото неща, срещу които сестра ми не би могла да възрази.
– Така мислехме, но след това научихме за библиотеката в Пасадина. Там разполагат с материала, който ни е нужен. Спомняш ли си онзи откачен тип, за когото ти разказвах, и който ѝ е гадже? – Изсмях се глухо. – През деня ще я води на кучешко изложение и тя ще се освободи чак късно довечера. Добре поне, че библиотеката работи до.
– Не ми пука за тъпата ти библиотека! – Погледът ѝ режеше като лед, когато се втренчи в мен. – Искам да зная нещо, Сидни. И не ме лъжи, нито се опитвай да увърташ. Какво смяташ да кажеш на изслушването?
Това ме свари неподготвена. Понечих да излъжа, но когато срещнах пронизващия ѝ напрегнат поглед, не намерих сили да го сторя.
– Смятам да кажа истината – промълвих.
– И каква е тази истина?
– Че и мама и татко могат да ти предложат хубави неща. Мама не е лош човек, Зоуи. И ти го знаеш.
Лицето на сестра ми остана безстрастно.
– И ако те попитат, при кого смяташ, че трябва да остана, какво ще кажеш?
Взрях се в очите ѝ, които толкова приличаха на моите.
– При мама.
Тя се свлече на леглото, сякаш я бях ударила.
– Как можеш да ми причиниш подобно нещо?
– Защото мама те обича – отвърнах просто. – И ти би трябвало да водиш нормален живот, преди да се обречеш окончателно на каузата на алхимиците.
– Аз вече съм се обрекла на каузата – напомни ми тя, като докосна татуировката на бузата си.
– Още не е твърде късно. – Искаше ми се да можех да ѝ кажа за соленото мастило, но очевидно тя все още не беше готова за това. – Зоуи, откакто дойдох тук, аз за пръв път в живота си имам възможността да правя това, което правят и другите хора. Да имам нормални отношения.
– Да – рече тя горчиво. – Зная.
– Това не е лекомислено и безотговорно. Невероятно е. Искам и ти да имаш такъв живот.
– Това не прилича на нито един от принципите или убежденията на алхимиците, които съм чувала.
– Не прилича. Защото сега говоря като твоя сестра, а не като друг алхимик.
– Ти постоянно превключваш между тези две състояния, при това съвсем произволно. Как разбираш в кое от двете си в даден момент?
Свих рамене.
– Интуиция.
Зоуи стана. Суровото ѝ изражение ми подсказваше, че обясненията ми не са я трогнали.
– Излизам. Ще се видим преди да тръгнем за Кларънс.
Думите ѝ ми напомниха, че тази вечер е определена за захранване. Отпуснах се унило на леглото, искаше ми се вече да сме в дома на Кларънс. Извадих телефона на любовта и написах есемес на Ейдриън: "Нямам търпение да те видя довечера. Как искам да си тук. Имам нужда от теб сега." Не последва незабавен отговор, навярно той работеше върху някакво задание. Продължих да пиша, тъй като ми бе приятно да давам воля на чувствата си: "Обичам те. Центърът ще издържи и някой ден ще се махнем от всичко това."
Когато по-късно отидохме да го вземем на път за Кларънс, едва се преборих с желанието да изтичам от колата и да се хвърля в обятията му. Толкова много проблеми ми тежаха. Зоуи. Пътуването до Лос Анджелис. Не очаквах Ейдриън да води моите битки, но исках само да ми вдъхне кураж преди тях.
И той го стори, дори без да знае, когато малко по-късно имахме един кратък миг насаме. Бях отишла да оставя остатъците от храната в кухнята, а той ме последва след минута.
– Здрасти – поздравих го. – Ръката ми потрепна от нуждата да го докосна.
– Всичко наред ли? – попита Ейдриън. Долових същия копнеж и у него. – Не ми изглеждаш много добре. Искам да кажа, че ти винаги си прекрасна, но. Знаеш какво имам предвид.
– Зная. Имах голям скандал със Зоуи. Подробностите нямат значение. Накратко казано, в момента тя ме мрази. – Свих рамене. – Добре дошъл в моя свят. Взе ли колата? Получи ли есемесите ми?
– Ох. – Той извърна поглед. – Да, на първия въпрос. А колкото до втория. Аз, ъ, май съм изгубил телефона на любовта.
– Какво? – Имах чувството, че земята се разлюля под краката ми. – Ейдриън! В телефона е записано всичко, което става между нас. Моля те, кажи ми, че си изтривал всеки есемес, след като си го прочел.