Виновното му изражение подсказваше, че не го е правил.
– Успокой се. Не съм го изгубил в щаб квартирата на алхимиците или някъде наблизо. Почти съм сигурен, че го забравих вчера в кафенето, докато бях с Роуина. Името ми не е написано на него или нещо подобно. Кларънс ще ми заеме колата си, ще се върна и ще го взема.
Все още ми се виеше свят и ми се гадеше.
– Това може да се превърне в катастрофа.
– Как? Ако някой някога го намери – всъщност едва ли си стои незабелязан под масата – просто ще се посмее над глупавите ни сантиментални разговори. Едва ли ще има възклицания от рода на: "Аха! Ето едно доказателство за забранена любовна афера между човек и вампир".
Накара ме да се усмихна, както винаги успяваше, но тревогата ми не изчезна. Точно тогава Джил влезе в кухнята и се усмихна, като ни видя. Вече не можеше да следи развитието на връзката ни, но бях напълно сигурна, че тя знаеше, че е минала на следващото ниво.
– Добри новини – сподели шепнешком. – Навярно си отклонила Анджелина от следите си. Тя се опитва да изкопчи от мен сведения за теб, Нийл и Еди. Подозира, че кроите нещо тайно. Сигурно смята, че се срещаш с един от тях.
Засмях се на шегата, доволна, че Джил също бе отклонен от следата за нашето пътуване до Ел Ей.
– Да бе, сякаш точно това няма да е проблем.
Не зная дали тя искаше да добави още нещо, но ѝ попречи появата на още хора, носещи чиниите си. Това сложи край и на разговора между Ейдриън и мен. С него успяхме само да си разменим по един многозначителен поглед, малко преди да тръгна. Надявах се да оцелея през тази нощ и отново да го видя.
Еди, Нийл и аз потеглихме за Ел Ей с моята кола. По време на двучасовото пътуване проговаряхме само за да преговорим плана за действие, може би за стотен път. Еди и Нийл бяха въоръжени със сребърни колове, а аз бях упражнявала магията с огън толкова често, колкото ми бе възможно. Някога се нуждаех от пепел от изгорена тисова кора, мисловно съсредоточаване и доста психическа енергия, а сега можех да я правя дори насън.
Можем да го направим, не спирах да си повтарям. Планът ни е добър.
Намерихме нощния клуб, често посещаван от нашия стри гой. Тутакси разбрах с какво го привличаше това място. Тук беше шумно и многолюдно, а охранителите не се престараваха да проверяват лични карти, което означаваше, че имаше много млади и наивни хора. Клубът бе заобиколен от тъмни и извити улички, повечето пусти, ако не се смятаха пияните постоянни посетители на клуба, които се прибираха, препъвайки се у дома. Имаше много затънтени и сенчести кътчета, където можеше да се скрие.
– Ето тук – рече Еди. Бяхме заобиколили клуба и бяхме открили задънена уличка до една запусната сграда. Маркъс щеше да се чувства тук като у дома си. Прозорецът на втория етаж беше счупен и когато Еди се покачи на един контейнер за боклук и се прехвърли през перваза, се озова в празен апартамент. – Тук ще го чакаме. – Помогна ми да се кача и двамата заехме възможно най-изгодната позиция; мракът ни скриваше, а в същото време виждахме отлично какво ставаше на тротоара. Нийл чакаше там долу, надявайки се да стане примамка. Преди да го оставим сам, той бе направил доста разтриващи упражнения и целият бе плувнал в пот, за да може стригоят да го подуши по-лесно. Стригоите повече обичаха да пият кръв от дампири, отколкото от човешки същества, но най-много си падаха по норойската кръв – което беше още една причина, поради която не исках Ейдриън да знае за тази авантюра. Ако нашият стригой подуши миризмата на Нийл, тя ще бъде неустоима примамка за него. Предположихме, че ако чудовището долови миризмата на Еди, просто ще я сбърка с тази на Нийл. А моята ще се смеси с миризмата на другите човешки същества наоколо.
След това не ни оставаше нищо друго, освен да чакаме. Нашият стригой обикновено нападаше в определено време, а ние бяхме дошли по-рано. Надявах се, че той ще се помотае в леговището си и няма да се появи, преди да заложим капана. Надявах се още, че наистина ще излезе тази нощ, в противен случай идването ни тук щеше да е напразно.
Когато се случи, беше толкова бързо, че отначало помислих, че ми се привижда. Стригоят изскочи от един от етажите в сградата срещу тази, в която бяхме двамата с Еди, приземи се леко на земята и с едно плавно движение събори Нийл. Сподавих вика си. Ако стригоят се беше огледал, щеше да забележи укритието ни, но сигурно е бил прекалено вьодушевен, че е открил самотен дампир.
Нийл беше притиснат плътно към земята и нямаше никаква възможност да извади кола си. Когато стригоят се наведе над него, Нийл успя да му прошепне: