Внезапно стригоят рязко се извъртя, предусещайки нападението на Еди. Двамата се впуснаха в смъртоносна схватка и аз бях тутакси забравена. Без да губя нито миг, се втурнах към Нийл, проснат на земята. Тъкмо се опитвах да го издърпам настрани, когато две тъмни фигури изскочиха от дъното на улицата. Отначало си помислих, че някои от клиентите на клуба са се натъкнали на нас. След това ги познах.
Анджелина и Трей.
– Не може да бъде! – възкликнах.
Тя не беше въоръжена, но Трей стискаше в ръка меч – любимото оръжие на Воините на светлината. Появата им стъписа стригоя, което бе достатъчно за Еди да се нахвърли отгоре му и да му нанесе силен удар. Трей приближи от другата страна, размахвайки меча заплашително близо до врата на стригоя. Анджелина ми помогна да издърпаме Нийл на безопасно място, а после коленичи до него. Клепачите му потрепнаха, а ръката му се придвижи към джоба. Зърнах проблясък на сребро. Анджелина измъкна сребърния кол и го стисна в ръце, докато наблюдаваше напрегнато битката, разиграваща се пред очите ни.
Стригоят бе попаднал в капан между Еди и Трей, но не изглеждаше изплашен. Огледа ги преценяващо, а на мен не ми беше трудно да отгатна мислите му. Дори въоръжен и обучен, един човек като Трей беше лесна мишена. Дали да се заеме незабавно с него, или първо да се справи с по-голямата заплаха? Избрал първото, стригоят се метна върху Трей, като едновременно отбягна атаката на Еди. Ударът събори Трей на земята, но схватката отвлече вниманието му и стригоят се разкри, което даде възможност на Еди да замахне с кола.
Стригоят изсъска от болка, но не забави темпото. Нападаше и се отбраняваше с лекота. Никой нямаше надмощие и безпокойството ми растеше. Чувствах се безпомощна и трескаво започнах да си блъскам главата коя друга магия мога да използвам. В репертоара си имах богат избор, но тъй като противниците се движеха непрекъснато, не бях сигурна дали няма да нараня някой от приятелите си.
Еди предприе отчаяна атака и почти събори стригоя на земята. Без да се нуждае от подканване, Трей изскочи напред с меча, готов да го обезглави, но стригоят продължи да отбива ударите. Скочи на крака и с един ритник със завъртане събори Еди и Трей на земята. Очевидно решил да смени тактиката, този път дяволското изчадие се спусна към Еди, който вече се надигаше, но малко по-бавно.
В този миг се случи немислимото. От уличната локва внезапно се надигна гъста бяла мъгла, мигом обгръщайки и заслепявайки стригоя. И тогава Анджелина се включи в боя. Всички бяха забравили за нея. Дори аз. Тя скочи от мястото си до мен, хвърли се устремно напред и заби сребърния кол в гърба на стригоя. Чудовището изкрещя. Ударът не бе достатъчен да го убие, но даде възможност на Еди да се съвземе и да го прониже със своя сребърен кол право в сърцето. Стри гоят се олюля, размахвайки ръце в последен опит да се спаси, сетне рухна на земята и застина. Възцари се тишина, нарушена единствено от общата ни въздишка на облекчение.
– Ти какво правиш тук? – попита Еди сърдито.
– Спасявам ти задника – тросна се Анджелина. – Знаех, че сте намислили нещо.
– Не говоря на теб – сряза я той. Захвърли сребърния кол, подмина я с ядни крачки и продължи към началото на уличката. Проследих го с поглед и видях там висока, слаба фигура, чиито коси блестяха на светлината на уличната лампа. Джил. Припомних си локвата на улицата, която се превърна в мъгла, и всичко си дойде на мястото.
– Не биваше да си тук! – възкликна Еди и се закова пред нея. Никога досега не го бях виждала да ѝ се гневи. Метна свиреп поглед към Анджелина, преди да се обърне отново към Джил. – Те не трябваше да те водят тук.
– Имам пълното право да съм тук – възрази му тя. – Когато Анджелина най-сетне ни убеди в правотата на подозренията си, бях сигурна, че трябва да помогнем. И го направихме.
Еди не се трогна от думите ѝ.
– Не ми пука какво нравят те. Щом искат да рискуват, това си е тяхно право. Но една принцеса, загрижена за своя народ, не бива да се излага на опасност.
– Една принцеса, загрижена за своя народ, няма право да седи със скръстени ръце, докато хората ѝ са в опасност – парира го Джил.
– Имаш ли някаква представа какво можеше да се случи, ако.
– О, я млъквай! – прекъсна го тя и протегна ръце към него. Еди трепна изненадано, но когато Джил го целуна, напрежението му се стопи. Аз поклатих глава и извърнах поглед.
– О, Боже! – промърморих, без да се обръщам конкретно към някого. – Тази нощ е пълна с изненади.