Сега, след като опасността бе отминала, имах възможност да огледам по-внимателно Нийл. Той беше слаб и замаян от загубата на кръв и от ендорфините на стригоя, но беше оцелял.
– Хей – промълвих и нежно докоснах лицето му. Дампирът ме погледна с блуждаещи очи, като че ли не ме познаваше. – Ти го направи. Доказа, че татуировката действа. Сега разполагаме със средство, което да възпре стригоите да пият от нас.
Дори ако кръвта на Олив не можеше да спре процеса на превръщане, изглеждаше малко вероятно стригоите да изпият докрай противната им кръв, за да го завършат.
Нийл се усмихна едва-едва и затвори очи.
– Трябва да му дадем да пие течности – обади се Еди. Джил сега стоеше на около метър от него, но върху лицето му бе изписано отнесено и благоговейно изражение. – да го заведем в колата.
Докато двамата с Трей помагаха на Нийл да се изправи, аз се погрижих за тялото на стригоя, като го унищожих със специалните химически вещества на алхимиците. Докато наблюдавах как отвратителното му лице се разпада в дима, ме връхлетя сюрреалистичен момент на прозрение. Припомних си онези безумни секунди, когато си мислех, че всичко, което обичах и познавах, всичко, което представляваше Сидни Сейдж, можеше да изчезне от този свят. Аз и моите пострадали приятели току-що усетихме ледения полъх на смъртта, танцувайки със злото. Ние го унищожихме, но аз се ужасявах от мисълта, че животът ни бе висял на косъм. Във всеки момент стригоят можеше да спечели надмощие и да убие един от нас или всички ни. Животът и смъртта бяха неразривно свързани и сложно преплетени, а ние се люшкахме между тях. Ала тази вечер удържахме победа над смъртта. Бяхме живи и светът бе прекрасен. Животът беше прекрасен и аз нямах намерение да губя и минута от него.
Когато се върнахме в колите, Анджелина и Трей се хвалеха колко хитро са ни дебнели, за да ни проследят.
– Знаех си – повтаряше тя самодоволно. Държеше Трей за ръка, но в момента нямах нито сили, нито енергия да мисля за това. – Знаех си, че тази вечер ще стане нещо.
– Справи се добре – казах ѝ аз. – Наистина много добре. Очите ѝ се разшириха от изненада, което ми подсказа, че е очаквала лекция. Може би я заслужаваше, но дълбоко в сърцето си не смятах така. Ние не я възприемахме на сериозно, но тя беше истински борец против злото, също както Еди и Нийл. Погледнах към Трей, който се опитваше да скрие меча под палтото си, и осъзнах, че той също е един от нас. Дори Джил беше.
– Всъщност отначало не повярвах – заговори Джил и се усмихна леко. – Когато Анджелина ми каза, че тръгва по следата, аз отидох в стаята ти, за да те уведомя. Зоуи ми каза, че ще отсъстваш за през нощта и в този миг осъзнах, че наистина става нещо, затова хукнах да я настигна.
– Значи си смятала да ме издадеш? – ахна Анджелина невярващо.
– Нали в крайна сметка всичко мина добре – сви рамене Джил.
– Този път – намесих се аз. Не исках да им изнасям лекция, макар че може би се налагаше. Еди бе прав. Ние останалите можехме да си позволяваме безразсъдни постъпки, но единствената цел на пребиването ни тук беше да осигуряваме безопасността на принцесата. Ако стригоят се беше отскубнал.
В колата ми превързахме раната на Нийл и му дадохме да пие до насита вода и портокалов сок. Той постепенно се изчистваше от ендорфините и се усмихваше, когато осъзна какво бяхме постигнали. Не мисля обаче, че беше разбрал за пристигането на Джил, иначе нямаше да си лежи толкова отпуснато и да се хили замаяно.
– Успяхме. Доказахме, че татуировката действа. Наистина го направихме. – Разсмя се тихо, а аз се опитах да си спомня дали го бях чувала да се смее преди. – Здравата ще ни трият сол на главата, когато докладваме за това.
Еди отново се усмихна и аз осъзнах, че двамата бяха станали добри приятели.
– Когато узнаят резултатите, се съмнявам, че гневът им ще трае дълго.
– Какъв е планът сега? – попита Трей. – Вече нарушихме вечерния час.
– А подписахте ли се? – попита Еди. Те поклатиха глави. – Нито пък ние. Смятахме да останем навън за цялата нощ и да се вмъкнем на сутринта, когато цари суматоха, всички са заети и може би никой няма ни обърне внимание. Никой от съквартирантите ни няма да ни издаде.
– Да отидем при Кларънс или при Ейдриън – предложи Анджелина.
– Гладен съм – промърмори Нийл.
– Зная едно денонощно заведение – обади се Трей. – В чест на победата ще си поръчаме пържено.
Договорихме се и с двете коли се отправихме към Палм Спрингс.
– Трябва да се видя с Ейдриън – обявих аз на Еди и Джил, веднага щом излязохме на магистралата. – Ще ме оставите пред жилището му и ще продължите с моята кола. Той после ще ме докара в кампуса.