Еди ме изгледа удивено.
– Защо трябва да се виждаш с него?
– Просто трябва. – Не исках да се оправдавам, а и Еди не беше от тези, които дразнят и досаждат с въпроси. Удостои ме единствено с любопитен поглед, когато приближихме апартамента на Ейдриън. Но когато осъзна, че го оставям насаме с Джил, любопитството му прерасна в паника.
– Късмет – пожелах им на излизане от колата, без да съм сигурна кой се нуждаеше повече. – Обади ми се, ако нещо се случи с Нийл. – Той си бе тръгнал заедно с Трей и Анджелина и не очаквах да има някакви проблеми. Когато се разделихме, вече стоеше стабилно на двата си крака, а дампирите много бързо се възстановяваха.
Еди потегли, а аз закрачих към сградата на Ейдриън с разтуптяно сърце. Още не се бях съвзела от разтърсващото преживяване да се озова толкова близо до смъртта.
Влязох в апартамента, който беше тъмен и тих. Все още ме удивляваше колко хубав и спокоен сън имаше моят любим. Промъкнах се на пръсти в спалнята и го видях да лежи на леглото само по боксерки, с усукани завивки, преметнал ръка над главата си. Слабата улична светлина къпеше в меко сияние лицето му, застинало в един от редките мигове на покой. Беше толкова смайващо прекрасен, че почти повярвах на един от предишните му коментари, че двамата живеем във вълшебен сън.
Но това беше реално. Беше самата реалност и ние бяхме живи. Бяхме живи и аз отчаяно исках да се уверя в това. Без повече да се колебая, съблякох дрехите си и се мушнах в леглото до него.
ГЛАВА 21
Ейдриън
– Сидни. – Името се отрони в унес от устните ми, когато усетих как тя се мушна в леглото. Съненият ми мозък не успя да изстиска нищо повече, а аз онемях, когато тя ме целуна. Обвих ръце около нея и изтръпнах от безкрайно приятната изненада да открия, че е гола.
– Какво става? – едва смогнах да попитам. – Не че се оплаквам. По-скоро е интелектуално любопитство.
– Направих нещо потенциално опасно – заговори тя нервно. – Не, не е потенциално опасно. Действително е опасно и много глупаво.
После ми разказа невероятната история за това как тя и Еди захвърлили Нийл в лапите на един стригой. Едва се сдържах да не скоча от леглото и да се нахвърля с яростни упреци срещу нея, задето е рискувала толкова много. В съзнанието ми се мярна ужасният спомен, когато с нея бяхме пленени от двама стригои, а единият я ухапа. Дори не можех да си представя това да се повтори.
– Почакай. – Изправих се и изброих наум всички участници в тази лудост. – Всички са били там? Джил е била там?
– Това не беше част от плана – побърза да ме увери тя и седна до мен. – Беше нейна импровизация, както и на Анджелина. Предполагам, че и на Трей.
Да си представя как Сидни умира, бе повече от ужасно. А в известен смисъл още по-ужасяваща беше картината с умиращата Джил, защото вече я бях виждал.
– Можело е Джил да бъде убита – промълвих аз. – А се предполага, че ние се грижим за безопасността ѝ!
– Зная, зная. – Сидни се облегна на рамото ми. – Наистина не съм искала тя да се озове там. Еди също беше много разстроен, въпреки че не съм сигурна как се чувства в момента, след като тя го целуна.
– След като тя. Какво? Добре, после ще се върнем към това. Господи, Сидни. Защо не ми каза какво сте замислили?
– Защото щеше да се опиташ да ме спреш. Или щеше да поискаш и ти да дойдеш. Повярвай ми. Много съжалявам. Не искам да имам тайни от теб. Никога. Искам всичко помежду ни да е ясно и открито. Просто искам. Ами, повече исках ти да си в безопасност. – Сгуши се по-плътно до мен. – Не ми казвай, че не разбираш тази логика.
– Естествено, че я разбирам! И да, наистина щях да се опитам да те спра. По дяволите, Сидни! – Сграбчих ръцете ѝ и се изненадах, че целият треперя. В съзнанието ми отново се изредиха кошмарни картини на Сидни, безжизнена и окървавена. – Това не е като да пиеш чай на вещерското сборище! Това е въпрос на живот и смърт. Ако беше загинала. Ако ме бе изоставила.
– Зная – прекъсна ме тя с въздишка. – Зная.
И внезапно ръцете ѝ се сключиха около мен, устата ѝ се притисна към моята във властна целувка, прогонвайки всички останали мисли, когато ме повали на леглото. Между нас лумнаха такова нетърпение, такава безумна жажда за обладание, каквито не помнех. Имайки предвид активния ни сексуален живот напоследък, това бе още по-красноречиво. Може би смразяващият дъх на смъртта ни караше толкова яростно да докажем, че сме живи. Знаех единствено, че се нуждаех от нея, че искам да се разтворя в страстта, да се слея с нея. За да не я загубя никога.