Той замълча и минута или две ме наблюдава как работя.
– Вярно ли е това, което тя каза? Че девствеността влияе на магията?
– Само за някои магии – отвърнах. – При други това не е толкова важно. Някои от вещиците в Стелата са омъжени, а госпожа Теруилиджър все още е доста страховита.
Ейдриън не каза нищо, но не ми беше трудно да отгатна мислите му. Питаше се дали това може да повлияе върху възгледите ми за секса. Честно казано, това беше само един от многото фактори, които преценявах, когато обмислях дали да премина на следващото ниво в отношенията си с него. Това, че беше вампир, беше най-малката ми грижа. Но други неща – далеч по-неясни, като достигането до важен прелом, както и по-конкретни, като мисълта, че Джил ни наблюдава – определено ми тежаха. Известна роля играеше и магията, но не толкова важна.
Едно от нещата, които най-много ми влияеха, беше непреодолимият стремеж да съм предпазлива. Връзката ми с него беше чисто безразсъдство и част от мен искаше да го компенсира чрез въздържание в другите аспекти. Това още не означаваше, че не исках да правя секс с него. Исках. Дори имах една тайна, за която дори Ейдриън не подозираше: бях започнала да взимам противозачатъчни ханчета. Бях ли решила категорично да се любим? Не, все още не. Но тъй като категорично по природа бях предпазлива, реших, че е най-добре да бъда подготвена. Само че не бях сигурна как ще реагира той, ако узнае.
Ейдриън ми помогна да се изправя, когато свърших точно на деветата минута. Съвсем недвусмислено ми даде да разбера, че ме намира за възхитителна, при все че бях мръсна и потна. Върнахме се вътре и заварихме Инес и госпожа Теруилиджър удобно разположени в бледоморавата всекидневна с климатика. Поколебах се дали да се върна на дивана, ала вместо това реших да седна на пода, пред Инес.
– Отне ти доста дълго време – отбеляза тя. Огледа ме и кимна. – Хайде, действай. Задавай въпросите си.
Нямах намерение да изпускам шанса си.
– Научих, че сте били нападната от стригои, госпожо – че те се опитали да пият от кръвта ви, но не са могли. Защо? Какво се е случило?
– О, не беше само "опит" – поправи ме Инес. Докосна отстрани гърлото си. – Точно тук ме ухапа онова чудовище. Но иначе си права. Стригоят не успя да изпие много, когато усети вкуса на кръвта ми. Когато разбра, че не може да я изсмуче докрай, изпадна в ярост и се опита да ми прекърши врата, но аз го замерих с огнената гонка. – Докато говореше, очите ѝ блестяха трескаво, сякаш битката на живот и смърт отново се разиграваше пред очите ѝ. – Странни са тези вампирски ухапвания. В някои отношения са удивително приятни. Да, удивително приятни, но смъртоносни.
– Да, зная – съгласих се и отново я изненадах. – Един стригой се опита да пие от кръвта ми, но не можа.
– Заради нашата магия – кимна Инес. – Когато я използваш, тя оставя следи в кръвта ти. Джаклин не те ли е учила на това?
– Хм, да. – подех аз. – Но какво значение има това за стригоите?
– Магията е живот. Стригоите нямат живот, затова когато се натъкнат на него – както на кол, омагьосан от мороите – това ги поразява в самата им същност. Пробождане с кол в сърцето ги убива. Кръвта на една вещица просто им е неприятна.
– Но аз не. – Млъкнах, защото осъзнах, че макар преди нападението на стригоите да не бях правила магии, вече бях започнала да се подготвям за някои заклинания по заръка на госпожа Теруилиджър. За тях се изискваше елементарна, неосъзната магия – но това очевидно се е оказало достатъчно, за да бележи кръвта ми и така да спаси живота ми. Приех това за достоверно и продължих: – Но ако кръвта на владеещия магията е неприятна за стригоите, защо пият моройска кръв? Би трябвало магията да се усеща още по-силно, защото те по рождение са заредени с нея, а не я учат като нас.
Инес изглеждаше доволна от въпросите ми.
– Именно защото магията им е присъща по рождение. Тя е втъкана в кръвта им и затова не причинява такъв шок на стригои. Докато нашата магия. – старата вещица затърси най-подходящите думи, – буквално обвива кръвта ни, тъй като ние я извличаме от окръжаващия ни свят. Нещо подобно се случва при омагьосания кол. Кол, зареден с магията, се превръща в по – мощно оръжие срещу неживите.
Идва смогвах да следвам мисълта ѝ.
Изглежда, има доста нюанси при използването на външните и вътрешните магии.
– Меко казано. – Инес едва не ме удостои с искрена усмивка. – И става още по-сложно, когато сравняваш моройската и човешката магии. Понякога действат по един и същи начин, но в други случаи са съвършено различни. И разбира се, съществува и проблемът с взаимното противодействие на магиите.