– Те си противодействат една на друга?
Нещо в тези думи ме накара да настръхна.
Инес стисна юмруци и ги блъсна един в друг.
– Външна, вътрешна. Две страни на вълшебната монета.
– Понякога се сблъскват. Ето например твоята татуировка. Алхимиците използват вампирска кръв, за да я пропият с внушение, нали?
– Да – кимнах предпазливо. – За да не обсъждаме свръхестественото с хора извън нашата организация. – И за да ни попречат да вършим други неща – додадох наум.
– Е, това не важи за теб. Гарантирам ти, че татуировката ти е престанала да действа, когато си започнала да използваш магиите.
Светът около мен внезапно замря, толкова силно ме поразиха думите ѝ.
– Не. Това е невъзможно. Искам да кажа, предполагам, че навярно е възможно, но се заклевам, че не усещам никаква промяна в мен. Или поне не тогава. – След това нещата доста се промениха.
Погледът на Инес сякаш ме прикова към пода.
– Някога опитвала ли си да направиш нещо? Пробвала ли си да разкажеш на обикновените хора за вампирите?
– Не.
– Тогава откъде знаеш?
– Не зная, но предполагах, че магията в татуировката все още е силна, докато.
– Докато какво? – настоя тя. Дори госпожа Теруилиджър ме гледаше изпитателно.
Миналия месец се запознах с един бивш алхимик, Маркъс Финч, който се беше разбунтувал срещу алхимиците и бе избягал от тях. Също като мен той смяташе, че алхимиците са прекалено жестоки спрямо вампирите, но дори стигна още по-далеч, като заяви, че няколко групи сред алхимиците си сътрудничат с ловците на вампири. Маркъс настояваше, че е открил начин да развали магията в нашите татуировки и така да ни освободи от внушението, което усилваше лоялността ни към организацията на алхимиците и ни заставяше да пазим в тайна света на свръхестественото. Аз предприех първата от двете стъпки за разваляне на татуировката: инжектиране на новото "развалено" мастило в татуировката ми, което нарушава хармонията и в моите елементи – което пък на свой ред прекъсва всички внушения, направени от алхимиците. Втората стъпка включваше "подпечатване" на златната лилия със специално мастило, тъмносиньо като индиго, с което Маркъс трябваше да се снабди в Мексико. Той твърдеше, че без тази втора стъпка алхимиците ще могат да възстановят внушението. Но аз обаче не приех предложението на Маркъс да замина с него за Мексико, заявявайки, че ще рискувам и няма да подпечатам татуировката си с тъмносиньото или индиговото мастило. Не исках да напусна Ейдриън, Джил и останалите от групата ни, защото знаех, че ако въстана открито срещу алхимиците, никога повече няма да мога да се завърна към предишния си живот в Палм Спрингс.
Докоснах бузата си и заговорих, като много внимателно подбирах следващите си думи.
– Тази татуировка е пропита с елементите на вампирската магия. Ако двете магии са в конфликт, какво ще се случи, когато елементите, създадени чрез човешката магия, се добавят към татуировката? Коя магия ще надделее?
Явно никоя от двете вещици не бе очаквала този въпрос. Инес се намръщи.
– В теб ли? Със сигурност човешката магия. Както се казва, поне в случай като твоя. Твоята човечност ще подсили това, което вече е било заложено там.
– Тогава. Излиза, че каквито и заклинания да са били използвани в мастилото с вампирска магия, те ще бъдат неутрализирани от новите мастила с човешка магия.
– Да.
Светът около мен отново се разлюля, ала този път не му обърнах внимание. Бях пред прага на откритие с необятно значение. Само трябваше да уловя същността му. Усещах я почти физически на върха на пръстите си.
– За да се задържи магията на мороите в тялото, е нужна материална съставка – започнах аз. – В дадения случай мастилото е пропито с кръв. За да се задържи човешката магия в ТЯЛОТО, също е необходимо някакво мастило. Ще се изисква ли човешка кръв?
– Не – отсече Инес мигновено. Смръщи и без това сбръчканото си чело. – Кръвта е добър проводник на заклинания, направени с моройска кръв, защото магията на мороите е стабилно свързана с телата им. След като черпим нашата магия от външния свят, е по-добре да я стабилизираме с някакви физически съставки. Нещо, взето от природата.
– Например?
Инес изгледа госпожа Теруилиджър с нещо, което подозирах, че е рядък израз на уважение.
– Трудно е да се каже. Може би с компонент, извлечен от някакво растение?
Госпожа Теруилиджър сви устни, докато обмисляше току-що чутото.
– Бих казала, че по-скоро трябва да е извлечен от камък или минерал.
Сърцето ми запрепуска.
– Син камък?
– Не мисля, че в тази ситуация цветът е от значение – поклати глава тя. – Определени видове вещества са способни да задържат определени видове магии по-добре от другите. Искаш ли откровеното ми мнение? Ще се наложи да се заловиш здравата за геологията. Обръщай внимание на кристалната структура и прецени какъв тип най-добре ще задържа магиите, които искаш да направиш. Това е скучно и досадно занимание. Но на теб навярно ще ти допадне.