Аз само свих рамене.
– Защо да чакаме? Ще го открием в съня му. Не че наистина умирам от желание да прекарвам нощите си с него, но ще е по-поносимо, ако и ти присъстваш.
Лицето ѝ мигом се скова.
– Не. Никакви сънища.
– Необходимо е. Нали току-що каза, че може да си на прага на огромен пробив. Колкото и да ми е противна прическата му, Робин Худ Финч е твоят контакт с нелегалната съпротива. Длъжна си да се свържеш с него и да действате заедно.
– И ще го направя – заяви тя решително. – Следващия път, когато го видя. Той винаги се връща. Не е необходимо да прахосваш магията на духа за това.
– Не я прахосвам. Сънят може да е сладка награда, като юрта, Сейдж.
– Тъкмо за това ти говорих по-рано. Ти не можеш да се въздържаш от подобни неща – точно заради това те обичам. Но рискът си остава.
– Така ли? Някои хора – изключвам себе си, разбира се – могат да възразят, че цялата тази твоя мастилена мисия е невероятен риск. Ти смяташ, че непокорството ще вбеси алхимиците? А какво ще стане, ако узнаят, че е подклаждано от магия? Да не говорим какво ще направят, ако разберат за мен. – Размахах чашата с вода пред лицето ѝ, за да засиля ефекта от думите си. – Ти адски рискуваш, любов моя. Ако алхимиците узнаят дори за едно от тези твои прегрешения.
– Тогава какво? – попита тя предпазливо. – Смяташ, че трябва да спра?
– Не, разбира се, че не – успокоих я с повече увереност, отколкото изпитвах. Част от мен искаше тя никога да не се подлага на опасности, но това беше невъзможно. Или поне не и нашата реалност. – Защото зная, че не можеш. Това е работата ти. А сънищата, създадени с магията на духа? Те пък са моята работа. – Кимнах към лаптопа и книгите. – Не ме бива за всички тези проучвания и магически заклинания, но ми позволи да направя нещо подобно. Позволи ми да почувствам, че и аз допринасям с нещо за нашето дело.
Очите ѝ се разшириха.
– О, Ейдриън, ти и без това имаш такъв голям принос. Ти. Ти нямаш представа какво правиш. Ти си най-голямата радост в живота ми. Най-голямата радост, която съм имала.
– Тогава всичко е решено – заключих. – Ще проведем конферентен разговор в съня.
Любовта и възторгът ѝ секнаха.
– Почакай. Как така е решено? Как така преминахме от моето любовно обяснение към решението за съня?
– Това е логиката на Ейдриън Ивашков. Не се опитвай да я проумееш. Просто я приеми.
– По-лесно е да се каже, отколкото да се направи.
Кимнах сериозно.
– Това е така, защото не си свикнала да живееш спонтанно и непредсказуемо. Докато при мен неочакваното е очаквано. Нищо вече не може да ме изненада.
В очите ѝ заиграха лукави пламъчета.
– О, не съм толкова сигурна. Обзалагам се, че мога да ти кажа нещо, което никога не си подозирал.
– Пробвай.
– Ако успея да те изненадам, ще се откажеш ли от съня?
– Нека да чуем с какво можеш да ме изненадаш.
Тя се поколеба няколко секунди. Въпреки закачливия блясък в очите ѝ, долових леко притеснение.
– Ами. Вземам противозачатъчни.
Тъкмо отпивах вода и се задавих. Отне ми няколко мига, докато се изкашлям, преди да изграча немощно:
– Какво?
Тя сви рамене, невероятно спокойна, сякаш намекът за секс не беше нищо особено. И да, нямаше никакво съмнение. Бях изненадан. По-точно сащисан. Не биваше да се съмнявам в способностите ѝ.
– Ще е нужно известно време, преди хапчетата да започнат да действат, затова си казах, че трябва да съм подготвена, просто за всеки случай.
– За всеки случай? – повторих, все още напълно смаян.
Нервността ѝ много бързо бе изместена от задоволството и от моя смут.
– Хайде стига, нима ще ми заявиш, че не мислиш за това?
– О, повярвай, през цялото време само за това си мисля. Но не знаех, че и ти мислиш. Искам да кажа, предположих, че когато работата опре до секса, алхимиците са тъпкани с принципи за непорочност, брак и грях . И така нататък.
– При повечето е така – съгласи се тя. – Но аз? Моите принципи за любовта и секса са съвсем простички и се свеждат до следното: да правиш секс, когато има истински, дълбоки чувства и желание за обвързване. Един лист хартия невинаги означава това. А що се отнася до греха. Не зная. Когато сексът се превръща в нещо евтино. Ако го правиш с хора, на които не държиш. Когато е без значение.
Не знаех какво да ѝ отговоря, защото в моя живот сексът беше евтин, нещо като средство за разпускане. Трудно можех да си спомня имената на половината момичета, с които бях спал. Сидни беше напълно наясно с това, но не осъждаше поведението ми. Вместо това побърза да заговори за нещо друго – тема, която повече се очакваше от нея.