– И разбира се, отговорността е огромна. На пазара се предлагат милион видове хапчета, така че се наложи да съпоставя всичките данни. – И тогава, колкото и да бе невероятно, тя извади от чантата си диаграма, озаглавена "Сравнение на оралните контрацептиви". Беше написана на ръка, но никога нямаше да се досетите за това – толкова съвършени бяха пиниите и толкова спретнат бе почеркът ѝ. Диаграмата бе с изобилие от цветни маркировки, както и с колони, запълнени с трудноразбираеми термини като естрадиол и андрогенност.
Зяпах диаграмата с провиснала челюст, макар да знаех, че всичко това е типично за Сидни, която познавах и обичах.
– Ти се работила над това?
– Всъщност отдавна я подготвих. Не ми отне много време. – Погледна диаграмата и въздъхна. – При всички препарати се наблюдават странични ефекти. Имам предвид, че при повечето хора няма никакви проблеми, но понякога се стига до нежелани последствия, за които трябва да се внимава. Много от тях са свързани с напълняването.
Изучавах я внимателно, осъзнавайки каква голяма жертва е било това за нея. Независимо от новите ѝ здравословни навици, знаех, че тя постоянно се тревожеше за фигурата си, което беше смешно, имайки предвид колко страхотно изглеждаше.
– Удивен съм, че си поела този риск. Много добре знаеш, че съществуват различни начини за безопасен секс, при които не са нужни лекарства.
– Зная – съгласи се тя и остави диаграмата. – Но ние няма защо да се тревожим за болести, а този метод е един от най-ефективните. Мога да контролирам процеса. Моят лекар ми предписа хапчета, които съдържат минимални количества от веществата, оказващи влияние върху теглото.
Станах и седнах на леглото до нея.
– Обещай ми, че ако забележиш, че започваш да пълнееш, веднага ще престанеш да ги взимаш. Не искам да се опитваш да компенсираш увеличаването на теглото с някаква шантава диета.
Погледите ни се кръстосаха.
– Мислиш, че мога да го направя?
– Предпочитам да не рискувам да го разбера.
– И да рискуваш да не правиш секс?
– Сега не правя секс и се чувствам отлично – заявих великодушно. – Макар че. Хм, питам само от научна любознателност, кога мислиш, че ще.
Сидни се засмя и ме целуна леко по устните.
– Не зная. Когато съм готова. – Внезапно лицето ѝ помръкна. – А и трябва да мислим за Джил.
– Ах – въздъхнах, защото нямаше какво друго да кажа.
Джил. Джил, която можеше да надзърта в моя свят и да вижда всичко, което правя – включително и това, което вършех със Сидни. Знаех, че това силно притесняваше моята любима
– И нямах право да я упреквам. Да имаме неволен свидетел на най-интимните ни ласки не беше нещо, което се харесваше и на мен, особено когато този свидетел беше сладката и невинна Джил. Не че тя е останала все така сладка и невинна, след като пребиваваше в съзнанието ми. Подозирах, че именно Джил повече от всичко останало пречеше на физическата ми близост със Сидни. Имаше някои неща, които Сидни, макар и неохотно, бе приела, че Джил знае. Но имаше други, които не можеше да позволи.
Не можех да измисля нито доводи, нито утешителни думи. Не знаех как да избегна този проблем, а в никакъв случай нямаше да притискам Сидни да направи нещо, което ще ѝ причини неудобство и притеснение. Оставаше ми единствено да се надявам, че двамата с Джил ще усъвършенстваме самоконтрола да се блокираме взаимно. Моето бившо гадже, Роуз, имаше същата телепатична връзка с Лиса и те накрая добиха тази способност. ала това им отне няколко години. Можех ли да чакам толкова дълго заради Сидни? Взрях се внимателно в нея, докато държах ръката ѝ и отговорът тутакси изплува. Да. Да, можех.
Дарих я с усмивка, която се надявах да ѝ подейства окуражаващо.
– В такъв случай ще видим какво ще стане. Ако всичко е наред и няма странични ефекти
– Страхотно. Ако ли не, ще спреш да ги вземаш. В крайна сметка това е едно хапче, а не обвързване за цял живот. А междувременно има много други начини, да не те оставя да скучаеш.
Тя се усмихна и тутакси ми олекна на сърцето.
– Предполагам, че каквито и да са тези "други начини", едва ли ще са подходящи за Джил.
– Остави книгите си за малко и ще ти покажа.
ГЛАВА 6
Ейдриън
След като Сидни си тръгна, продължих да мисля за Джил, най-вече защото бях планирал да вечерям днес с нея. Тези вечери бяха нещо, което организирах от време на време. Джил може и да знаеше всичко за моя живот, но аз също исках да съм в течение на събитията в нейния. Освен това, въпреки всичките ни групови вечери, беше много приятно да излезем само ние двамата. Е, почти двамата. В някои случаи Джил си тръгваше от училище заедно със Сидни, но всички предпочитаха да я придружава някой вампир. Знаех, че понякога Джил го намираше за потискащо, но това беше едно от малкото правила, с които бях съгласен. Присъствах, когато я нападнаха онези наемни убийци. Видях бликналата кръв и гърдите ѝ да застинат неподвижно. Онези страховити картини още ме стряскаха нощем. Проклет да съм, ако позволя онзи ужас да се повтори.