Затова Еди също присъстваше на нашите вечери, но аз нямах нищо против. Той е свестен тип, преживял не малко травми и душевни мъки. Това бе част от него, която го правеше по-силен и благодарение на която можеше да продължи напред. Еди беше истински и здраво стъпил на земята, за което го уважавах и ценях.
Само че днес на тротоара до Джил не беше Еди.
– По дяволите – промърморих вкиснато.
Като видя реакцията ми, Джил се намръщи. Макар да уважаваше преценките и чувствата ми, по този въпрос тя твърдо ми се противопоставяше.
– Здравей, Ейдриън – поздрави ме весело, като се качи в колата. – Нийл реши тази вечер да дойде с нас.
– Да, виждам. – Той се настани на задната седалка, като ми кимна кратко в огледалото за обратно виждане. – да не би Кастъл да има любовна среща?
– Не. Просто си помислихме, че ще е забавно за Нийл да поизлезе малко. – С това Джил всъщност искаше да каже, че тя си е помислила, че за нея ще е забавно да излезе с Нийл. Нямах нужда от телепатичната връзка, за да го разбера.
– Освен това аз имам една година повече практика от Еди – додаде Нийл. – Така че всъщност аз би трябвало да придружавам винаги Нейно височество, когато излиза навън.
Джил обикновено се дразнеше от титлата си, но когато Нийл я използваше, добиваше вид на предан средновековен рицар, който кара сърцето ѝ да препуска лудешки.
– Кастъл е попадал в няколко доста трудни ситуации – припомних аз. – А ти с колко стригои и наемни убийци си се сблъсквал? – Наблюдавах го в огледалото за обратно виждане и при все че си бе лепнал маската на корав пазител, видях как се размърда неловко.
– Веднъж бях част от многочислена стража, охраняваща гина кралска фамилия, когато ни нападнаха двама стригои – шини той.
– Хм, двама стригои срещу многочислена група пазители?
Брей, каква жестока битка ще да е била.
С периферното си зрение зърнах как Джил ме изгледа сърдито.
– Нийл е видял и преживял много, а подготовката му е отлична.
Като пристъп на великодушие реших да спра с издевателството си над престореното ѝ увлечение по него. Поне засега. Вниманието ми много скоро се насочи към друга предстояща пречка – да намеря място за паркиране в центъра. Едно се освободи точно когато минавах покрай гръцкия ресторант, който ги бях харесал за днешната вечеря.
– Ейдриън Ивашков отново пожъна победа – обявих гордо.
Вътре не ни се наложи да чакаме дълго и когато сервитьорката ни поведе към запазената за нас маса, минахме покрай витрината с десертите.
– Хм, имат прясна баклава – отбеляза Джил със съвършено невинно изражение.
– Така изглежда – потвърдих със същия сладък тон. – Може да си вземем за вкъщи. – Баклавата беше една от любимите сладости на Сидни. Може би заради това избрах да дойдем тук, а може би не.
Продължих, мечтаейки за чаша узо, и попитах Джил за часовете ѝ по плуване. Всички ученици в "Амбъруд" бяха задължени да се включат в някаква спортна дейност след часовете. За нея плуването се оказа най-добрият вариант, понеже плувците винаги тренираха в закрития плувен басейн, а и тя бе специализирала магия с елемента вода. Лично аз никак не бях запален по спорта, макар че харесвах купоните в чест на мачовете за Суперкупата, особено ако не се налагаше да гледам мачовете. Посетих няколко от плувните занятия на Джил и реших, че си струваше да изтърпя изпадналите в захлас родители, за да стана свидетел на успехите ѝ.
Дори сега лицето ѝ грееше от щастие, докато ми разказваше за новия си личен рекорд. Трябва да призная, че това беше приятно разсейване от ураганите тревожни мисли, бушуващи в главата ми. Тя доста трудно се бе приспособила към живота в "Амбъруд" и аз се радвах да видя, че има нещо, което ѝ харесва. Но приятните мигове рязко приключиха, когато тя се извърна със сияещи очи към Нийл.
– Нийл пък е в отбора по борба. Наистина е фантастичен. Най-добрият от всички. Побеждава във всички състезания.
Облегнах се назад. Вече не изпитвах угризения, задето се заяждам с него, след като Джил продължаваше да го възхвалява.