– Може би вместо да се опитваш да се накараш да се влюбиш в друго момче, просто трябва поговориш открито с Еди и да си изясните всичко – предложих ѝ аз.
– Както направихте вие двамата със Сидни? – попита Джил лукаво. – Май и при вас не мина особено добре.
– Не и навремето. – да се нарече реакцията на Сидни на първото ми любовно признание "не особено добра" беше проява на любезност. – Но виж ме сега, летя на крилата на любовта.
Джил си върна игривата усмивка.
– Трябва да сготвиш вечеря на Сидни. За рождения ѝ ден.
Това бе един от малкото случаи, когато беше хубаво да имаш подръка някой, който е наясно с живота ти. Спестяваха се куп обяснения, които иначе ми тежаха. Досетих се, че с рязката смяна на темата Джил ми подсказва, че не желае повече да обсъждаме личния ѝ живот.
– Това не е истински подарък. Тя заслужава повече.
– Диаманти и рози? Джил поклати глава. – Точно ти би трябвало да я познаваш по-добре. Тя не е материалистка и не са нужни скъпоструващи жестове. Далеч по-романтично ще бъде интимна вечеря в домашна обстановка.
– И катастрофално. Знаеш по-добре от всички, че не умея да готвя.
– Именно това ще я трогне още повече. Тя обича да прави всичко сама – и да се учи. Научи се да приготвяш някакво простичко блюдо и ще пожънеш голям успех. Несъвършенството печели любов и симпатия.
Имаше смисъл в думите на Джил, но на мен ми беше трудно да го призная. Голяма част от свалките ми – дори и онези само за една нощ – включваха "скъпоструващи жестове". Купища цветя. Меню със седем блюда и подходящо вино. Това не можеше да се сравнява с приготвянето на спагети от кутия.
– Ще си помисля за предложението ти – предадох се аз.
Това още повече вьодушеви Джил.
– Може би, ако атмосферата е достатъчно романтична, то вие двамата ще успеете да.
Вдигнах ръка.
– Не, сладкишче. Не продължавай.
– Но ти я желаеш – настоя новоизлюпената ми съветница в любовните дела. – И тя те желае. Иначе нямаше да начертае онази диаграма.
– Не съм сигурен за това. Онази диаграма е от нещата, които тя би направила в свободното си време за забавление. Както и да е. Двамата с нея невинаги сме съгласни за всичко, но за едно нещо мненията ни съвпадат напълно: ти не бива да бъдеш замесена в нашия сексуален живот, така че няма смисъл да обсъждаме това.
Тя подпря лакът на масата и отпусна брадичка на ръката си. Вълнистите ѝ светлоруси коси се люшнаха напред и обрамчиха лицето ѝ като воал. Идеална поза за рисуване.
– Чувствам се ужасно. Моя е вината, че любовният ви живот е в руини. Ако не беше тази връзка.
ГЛАВА 7
Сидни
Не знаех колко дълго съм спала, преди да се пренеса в съня на Ейдриън, създаден от магията на духа. Пред мен се появи вътрешният двор на вила. Рети" с високите колони, а слънчевите лъчи искряха в огромния фонтан. В тези сънища слънцето не влияеше на Ейдриън. Озърнах се наоколо и го видях, облегнат на една колона, пъхнал ръце в джобовете. Наблюдаваше ме с онази негова закачлива усмивка. За миг бях омаяна от него и начина, по който слънчевите очи осветяваха скулите и косата му. Беше толкова красив, че дъхът ми секна. Ейдриън Ивашков можеше да засенчи класическите скулптури, пръснати в градините около вилата.
Сетне си спомних, че той не биваше да е тук.
Приближих към него, улових го за яката на ризата и го притеглих към себе си.
– Хей! Какво става тук? Мислех си, че се съгласихме повече да няма сънища.
– Ти се съгласи. Всъщност аз никога не съм приемал онази изненадваща договорка.
– Но аз. – Млъкнах. В ума ми, като на запис, се превъртя предишния ни разговор, когато го смаях с новината за противозачатъчните. Всъщност той не каза, че ще спре да създава сънища, ако го изненадам. – Ти ме изигра.
– Никой никого не е изиграл. Ако все пак има някой изигран, това съм аз, след онази мъчително дразнеща новина за противозачатъчни хапчета. Сега как очакваш да живея спокойно? – Дари ме с дълга целувка, преди да продължи: – Сладкишчето даде ли ти баклавата?
– Да, но не си въобразявай, че този сън ще ги се размине безнаказано.
Той отново ме целуна.
– Вече ми се размина.
Накрая успяхме да откъснем устни един от друг, но ръката на Ейдриън остана обвита около кръста ми. Слънчевите лъчи искряха с кестеняви оттенъци в кестенявите му коси, а бледата му кожа, която някога ми изглеждаше плашеща и някак си неземна, сега ми се струваше великолепна. Чертите му внезапно се стегнаха.