– Готова ли за срещата с Робин Худ? – попита той.
Споменаването на Маркъс тутакси ме изтръгна от плътските помисли и ми напомни за моето откритие – и опасната ситуация, в която се намирахме. Ейдриън беше ненадминат в умението да ме отвлича от тежките грижи.
– Не бива да правиш това – предупредих го.
– Вече започнах – обяви той жизнерадостно. – Хайде да го довършим.
Пусна ме и съсредоточи поглед в далечината. Напрежението в зелените му очи издаваше силната му концентрация, докато се опитваше да стигне до Маркъс в света на сънищата. Вероятността от неуспех беше много голяма. Възможно бе в момента Маркъс да е буден. Или може би Ейдриън не го познаваше достатъчно добре. Ейдриън Ивашков беше най-добрият в създаването на сънища от всички владеещи магията на духа, които ни бяха известни, но някои неща не бяха подвластни дори на него.
И все пак, след почти цяла минута в напрегната тишина, съзрях нещо проблясващо в другия край на двора. Бавно започна да се очертава мъжка фигура и внезапно Маркъс изникна пред нас. Изглеждаше както винаги, с дълга до раменете руса коса и ярка, индигова татуировка, прикриваща вече избледнялата лилия на алхимиците. Изражението му бе объркано и недоумяващо и аз отлично разбирах защо се чувства така. Когато Ейдриън за пръв път ме призова с магията на духа, помислих, че е обикновен сън, но сетне постепенно усетих, че нещо не е наред.
– Радвам се да те видя отново, Маркъс – казах аз.
Той се намръщи и огледа ръцете си, стисна ги, сякаш очакваше да бъдат безплътни.
– Всичко това реално ли е?
– Достатъчно реално – увери го Ейдриън.
– Този сън е създаден от магията на духа – обясних му аз.
За миг Маркъс застина невярващо, сетне в очите му проблясна удивление.
– Леле. – Огледа се наоколо. – Къде сме?
– В Малибу – осведомих го, с което го изумих още повече. – А ти къде се намираш? В Мексико?
Той откъсна поглед от сградите около нас.
– Да, но скоро ще се върнем. Амилия и Уейд вече имат нови татуировки, а аз получих сведения за неколцина бунтовници в Аризона, които се нуждаят от помощта ми. Сега чакаме един приятел, който ще ни помогне да преминем границата.
Връщането винаги е по-трудно.
Маркъс беше начело в черния списък с най-издирваните пица от алхимиците. Всеки, изтръгнал се от здравата им хватки, се смяташе от тях за опасен престъпник и изменник, още повече такъв, който вербуваше други алхимици за каузата си. Алхимиците имаха много контакти и той трябваше да е извънредно внимателен, особено в строго охраняваните гранични зони. Изглежда, изведнъж го осени прозрението, че ставащото не е посещение на любезност.
– Какво става? Добре ли си? – Сякаш очакваше да чуе обратното. При цялата си ексцентричност, той съвсем основателно се тревожеше от оставането ми в редиците на алхимиците.
– Колкото и да е изненадващо, съм добре. Сдобих се с нещо, което може да ти бъде полезно. – Позволих си една драматична пауза, точно в негов стил. – Струва ми се, че ще успея да създам мастило, което да подпечатва татуировките.
Челюстта му увисна.
– Това. Това е невъзможно.
– Така ли? – изсмя се Ейдриън. – Тя проникна в строго охранявана зона на алхимиците, тръгна по следите ти и те откри. Мислиш ли, че не е способна да повтори това, което прави случаен младок, когото си изкопал отнякъде?
Маркъс нямаше какво да отговори, само впери отново втренчения си поглед в мен.
– Ти си се сдобила с индигово мастило?
– Не точно. Не мога да се сдобия с минерала, който съм сигурна, че използва твоя човек, но мисля, че се сещам за няколко други, които могат да се използват за тази цел.
– "Мислиш"? – повтори той.
– Минералът не е най-важното. Е, може би има някакво значение. Цялата работа е в процеса на създаването на мастилото. Това е същественото и аз вече зная как може да се получи. – Това не беше напълно вярно. Разбрах принципите, но още не ги бях проверила на практика. Надявах се Маркъс да не настоява да го запозная с подробностите, защото при все че приемаше спокойно необикновените и трудноразбираеми явления, не бях сигурна къде ще се впиша аз със своята магия.
Няколко минути той осмисля току-що чутото, сетне се усмихна печално.
– Ако някой може да направи подобно нещо, това ще си ти.
– Помисли какво означава това – заговорих, развълнувана от напредъка си. – Ако пуснем мастилото в масово производство, ще можеш да спечелиш повече хора за каузата. И няма да ти се налага да пътуваш. Ще спестиш много време и ще можеш да постигнеш много повече.