Ейдриън, който внимаваше да стои по-далеч от мен, се разсмя.
– Не мисля, че Маркъс има нещо против пътуванията. Плажове и "Маргарити", нали?
Маркъс го изгледа свирепо.
– Това изобщо не е най-важното. А и тъкмо ти ли ще ме критикуваш?
Помежду им внезапно се възцари враждебно напрежение. Веднъж двамата се бяха сбили, заради онова недоразумение, когато Маркъс случайно ме удари. Ейдриън реагира доста буйно и макар накрая да прие, че е било грешка, знаех, че инцидентът още му тежеше.
– Я се съсредоточете, момчета – скастрих ги. – Нямаме време за разправии.
През следващите няколко мъчителни секунди погледите им останаха приковани един в друг, но накрая Маркъс се извърна и към мен и отпусна дланите си. Не бях забелязала, че е стиснал юмруци.
– Кога ще си наясно дали си успяла?
Отличен въпрос. Бях научила доста от краткото си проучване, но все още трябваше да изяснявам редица въпроси. Освен това имах нужда от повече време далеч от Зоуи, за да поработя на спокойствие. Въпреки че все още успявах да я залъжа, че работя над проектите на госпожа Теруилиджър, знаех, че Зоуи започваше да смята, че отсъствам прекадено често. Може и да не подозираше, че се занимавам с магии, но оставаше опасността да съобщи на баща ни, че отделям повече време за фалшивото ми обучение, отколкото за истинските задачи.
– След седмица, а може би две – заявих с по-голяма увереност, отколкото всъщност изпитвах.
Маркъс се намръщи, а после кимна бавно.
– Смятам, че ще се върнем точно по това време. Необходима ми е повече информация от моя човек. Можеш ли да се свържеш с мен следващата седмица, за да ме осведомиш как се развиват събитията?
Аз се поколебах.
– По-добре ще е, ако ти ми позвъниш.
– Няма проблеми – обади се Ейдриън, без да обръща внимание на сърдития ми поглед. – Стига по това време да си заспал, а не да се вихриш на някой щур купон във вила край океана.
И двамата отлично знаехме, че Маркъс обикновено обитава долнопробни места.
– Отлично – заключих аз. – Ще поддържаме връзка.
Ейдриън прие това като сигнал за сбогуване и отпрати Маркъс.
– За мен винаги е удоволствие да общувам с теб.
– Не биваше да правиш това. Но, ами, благодаря ти. Много ми помогна – признах.
Тъй като отново бяхме сами, Ейдриън ме привлече в обятията си.
– За теб съм готов на всичко, Сейдж. Ела утре в апартамента и ще изплатиш дълга си.
Пронизаха ме приятни тръпки, не само заради предложението му, а и заради ръката му, която се плъзна нагоре по бедрото ми, преди да се заиграе с края на блузата ми. В тези сънища всичко беше толкова реално. Адски реално.
– Не мога – признах му. – Утре ще помоля госпожа Теруилиджър да ми помогне.
Разочарованието в очите му бе така мимолетно, че почти повярвах, че само ми се е сторило.
Самодоволната усмивка, която си надяна, сякаш искаше да каже, че всичко на този свят е наред. Така бе устроен Ейдриън и затова малцина подозираха за хаоса, царуващ в душата му.
– Е, тогава предполагам, че така ще разполагаш с повече време, за да си фантазираш за мен – заяви той. – Защото не се и съмнявам, че точно това правиш, вместо да работиш.
– Разбира се – засмях се. След дългата прощална целувка най-после потънах в истински сън.
Когато на следващия ден се появих в кабинета на госпожа Теруилиджър за извънкласното занятие, тя вече ме очакваше с палто и ключове.
– Първо ще се отбием в "Спенсърс" – заяви рязко. – Имах един от онези дни.
– Нямаме толкова време – възнегодувах аз. Още повече, че посещенията в любимото ми кафене напоследък бяха истинско мъчение за мен.
– Можем да говорим по пътя – отвърна тя.
Наставницата ми спази обещанието си и докато пътувахме, ми обясни някои от прагматичните аспекти на заклинанията и управлението на елементите.
– Изисква се ловкост и съобразителност да се работи с тяхната най-чиста форма – рече тя замислено. – Също като изкуството – едновременно е просто и безкрайно сложно. – Стори ми се, че описва отношенията ми с Ейдриън.
Когато влязохме в "Спенсърс", донякъде се надявах да заваря зад бара моя приятел Трей Хуарес. Но се сетих, че часовете още не бяха свършили, а не всички можеха да си тръгват по-рано като мен. Разкъсвана между Ейдриън и Зоуи, не ми оставаше много време за Трей. През новия семестър учебните ни програми се промениха и двамата вече нямахме общи занятия. Не знаех дали е добре, или зле да го избягвам. Трей имаше много проблеми в живота си, които отчасти влияеха и върху моя, тъй като бе роден в семейство на ловци на вампири.