Те се наричаха Воини на светлината и твърдяха, че целта им е да унищожат стригоите, но също като алхимиците не обичаха мороите и дампирите. В момента отношенията между Грей и събратята му бяха доста обтегнати и той бе изключен от редиците на Воините, след като неволно ми помогна да осуетя едно безумно ритуално убийство. За известно време изгнанието го измъчваше, особено заради натиска на баща му. Ала после нещо се промени.
Трей се влюби в Анджелина.
От всички странни неща, в които тя беше забъркана, това ме удиви най-много. Драмата неусетно се усложни, защото по това време тя ходеше с Еди, който пък се бе впуснал в тази връзка, защото бе решил, че любовта му към Джил е невъзможна, тъй като никога няма да бъде достоен за една принцеса. Еди и Анджелина внезапно скъсаха, когато се разбра, че учебните ѝ занимания с Трей се бяха превърнали в любовни.
Тъй като Анджелина бе израснала със Съхранителите, за нея не беше проблем да има гадже от човешката раса. За Трей беше много по-трудно и болезнено, когато осъзна колко много от принципите на Воините нарушаваше, а на всичко отгоре се чувстваше виновен пред Еди. Бях съвсем сигурна, че Трей още питаеше нежни чувства към нея. Колкото до самата Анджелина, трудно бе да се каже какво изпитва. Изглежда, че също като Джил, тя се бе присъединила към клуба на почитателките на Нийл. Ейдриън твърдеше, че двете момичета се преструват в чувствата си към него, но аз нямах време да се занимават и с този проблем.
Слабо бе да се каже, че приятелите ми живеят в сапунена опера. Пред техните истории отношенията ми с Ейдриън изглеждаха направо скучни.
Единственото хубаво нещо беше, че изглежда, в момента личният живот на всички беше в застой. Противоречивите принципи на Трей го държаха далеч от Анджелина. Принципите и отдадеността на професията отдалечаваха Еди от всички останали. В същото положение беше и Нийл. И докато Нийл се придържаше твърдо към тази своя позиция, Андаселина и Джил нямаха основание за действие. Навярно за всички би било добре да се стигне до "щастлив край", но аз бях длъжна егоистично да си призная, че моят живот беше много по-лесен, когато развитието на тази драма забавяше своя ход.
Днес Трей не беше на бара. Там стоеше друг продавач, когото също добре познавах. Казваше се Брейдан и двамата за кратко излизахме заедно. Дори и тогава отношенията ни бяха малко хладни и нереални, а сега – след като изживях сладостните тръпки на страстта с Ейдриън
– Не можех да си представя как съм могла да си мисля, че с Брейдан сме имали някаква връзка. Помежду ни нямаше страст, липсваха мигове, в които да ти секне дъхът, и разбира се, никакви докосвания, от които цялата пламвах. Като се оглеждах назад, ясно си давах сметка, че срещите ми с него не са били нищо друго, освен безплатно кафе и наистина завладяващи дискусии за Римската империя.
– Здравей, Сидни – поздрави ме той. И преди се бяхме срещали тук и всичко беше съвсем цивилизовано и спокойно, особено след като Трей ми каза, че Брейдан вече имал нова приятелка.
– Почти толкова умна като теб – бе добавил Трей, – но не толкова готина.
– Как вървят нещата при теб? – усмихнах му се аз на свой ред.
– Добре, добре. Току-що идвам от училище и разбрах, че благодарение на есето си за психосоциалните последици от асоциативните експерименти на Павлов съм спечелил стипендия.
– Взе една чаша. – За теб лате с ванилия, както винаги?
Погледнах печално към чашата.
– Не. Ментов чай.
– Не страдай толкова – обади се госпожа Теруилиджър, след като най-безмилостно си поръча тройна доза капучино. – И без това кофеинът е вреден за теб. – Това беше истина, особено след като по-късно ми предстоеше да се занимавам с магии. – Трябва да си силна.
– Абсолютно вярно – обади се един глас зад мен. – Нищо не изгражда така силно характера, както самоконтролът.
Обърнах се и се изненадах от неочакваната среща.
– Улф? – ахнах. – Вие. Сте излезли от къщата си?
Малахи Улф, инструктор и собственик на школата по самоотбрана, ме изгледа изпепеляващо с единственото си око.
– Разбира се. А ти как мислиш, че си купувам храната?
– Не. Не зная. Предположих, че си я поръчвате по телефона.
– Някои продукти, да – съгласи се той. – Но ми се налага да идвам тук на крака, за да си купя печено френско кафе на приа. Кучетата го обичат.
Приемах, че е напълно разумно и логично понякога да излизам от бърлогата, която наричаше свой дом, но никога не си бих представяла, че може да цъфне в някое кафене. Преди няколко месеца двамата с Ейдриън изкарахме пълния курс по самоотбрана и колкото и безумна да изглеждаше цялата авантюра, все пак научихме няколко полезни хватки. Самият Улф имаше стряскащ вид, с дългите си посивели коси и превръзката на едното око.