За моя изненада, сладоледът тук беше почти толкова вкусен, колкото някогашния и ние излязохме с фунийките в ръка, за да приседнем на тротоара. Докато се наслаждавахме на леденото лакомство, внезапно ми хрумна една идея.
– Ти сериозно ли говореше за шофирането? – попитах я.
Очите ѝ засияха и това ми подсказа отговора ѝ, преди да го изрече.
– Да! Ще се опиташ ли да ми уредиш шофьорска книжка?
Аз задъвках парченце орех, докато мислите ми препускаха.
– Ами, нали се сещаш, че целта на разрешението да се явиш на изпит за шофьорска книжка, е преди това да минеш часовете по кормуване.
– Но аз нямам нужда да.
Изгледах я със строгия поглед на по-голяма сестра.
– Правилата са си правила и са създадени, за да се спазват, не мога да уредя да получиш шофьорска книжка по бързата процедура, но ако искаш да се упражняваш, може да стане на някой частен терен – паркинг или нещо подобно. С някой, който е пълноправен шофьор – додадох.
Известно време Зоуи явно се опитваше да се пребори с идеята, но накрая кимна нетърпеливо.
– Става. Ще го направя. Ще бъде забавно.
– Ами – подех предпазливо, – аз може би няма да имам възможност винаги да кормувам с теб – все още имам доста задължения в училище. Но можем да намерим някой друг.
– Кого?
Моментът на истината настъпи. Имах на разположение двама пълноправни шофьори: Еди и Нийл. Момичетата, изглежда, намираха акцента на Нийл за очарователен, но аз не търсех чаровник за Зоуи. Исках някой, който е подръка и е приятелски настроен, за да ѝ докаже, че не всички дампири са дяволски изчадия на мрака.
– Еди – заявих аз.
Очите ѝ щяха да изскочат от орбитите.
– Еди? Но той е.
– Зная, но е отличен шофьор. Е, ако искаш да чакаш, докато намеря свободно време. – Гласът ми заглъхна многозначително. – Разбирам те. Така няма да може много да се упражняваш, но нали за никъде не бързаме.
Възцари се мълчание и аз си доядох сладоледа. Представлението ми беше безупречно; знаех го. Сестра ми нямаше представа, че предложението ми не беше само от сестринска загриженост. Време беше да разбера дали съм толкова умна, колкото се смятах.
От известно време обмислях по какъв начин да накарам Зоуи да започне да възприема дампирите и мороите в различна светлина. Предразсъдъците ѝ бяха яки и непробиваеми като каменни стени, а и знаех, че не бих могла да я принудя да направи – или по-скоро да повярва – в нещо, което не желае. Но шофирането? Това беше нещо, което тя искаше, и ако можех да го представя за нейно решение, тогава може би имаше някакъв шанс да се пропукат твърдите и жестоки правила, с които бе закърмена. Надеждата беше съвсем крехка и мимолетна, но трябваше да опитам. В крайна сметка същото се случи и с мен: поредицата от събитията, които ме принудиха да работя с морои и дампири, ми помогнаха да ги разбера. Това, както и способността ми да разсъждавам самостоятелно.
– Добре – промърмори Зоуи накрая. – Ще го направя. Но ти ще се опиташ ли да присъстваш през повечето време?
– Разбира се – кимнах сериозно.
Тя се отпусна малко и завъртя в ръка остатъка от фунийката.
– Предполагам, че все пак е добре, че той е дампир. Те поне приличат на хора.
– Да – съгласих се, като се постарах да скрия усмивката си. Същото си повтарях, докато пътувах с Роуз Хатауей из Русия. Може би този план беше достатъчно откачен, за да се получи. – Определено приличат на хора.
ГЛАВА 8
Ейдриън
Отново работех над онзи тъп автопортрет.
Последният ми опит беше на път за кошчето за боклук, но не заради песимизма, пораждан от магията на духа, а защото просто не струваше. Искам да кажа, че вероятно можех да измисля някакво приемливо обяснение пред преподавателката си за символизма в тази творба. Тя можеше да ми повярва и да получа добра оценка. Но аз знаех истината. Автопортретът не струваше.
Днес се чувствах раздразнителен и докачлив, най-вече защото не спах добре. Въртях се в леглото, но не успях на се унеса в дълбок сън. Всичко изглеждаше още помие, защото днес Сидни нямаше да дойде. Беше решила на прекара свободното си време след часовете със Зоуи. Разбирах разумното желание на Сидни да поддържа миролюбиви отношения с по-малката си сестра, но това не облекчаваше болката ми от отсъствието на любимата ми. Поне по график днес, в петък, трябваше да вечеряме при Кларънс, но не беше същото, когато наоколо присъстваха и други хора.