Телефонът звънна и ме изтръгна от сантименталния унес на самосъжалението. Наложи се да търся къде се бе плъзнал между възглавниците на дивана. Успях да го напипам миг преди да се включи телефонният секретар. Останах доста изненадан, когато разбрах кой ме търси.
– Ваше Величество – изрекох с официална вежливост.
– Здравей, Ейдриън. – Можех да се закълна, че в другия край на линията Лиса се усмихна. – Как е при теб?
– О, знаеш как е. Безгрижен и бляскав живот в Южна Калифорния. Палми и кинозвезди. – Надянах лесно безгрижната и насмешлива маска, за да скрия какво наистина ставаше. Ако беше сега при мен, Лиса не би се хванала, но по телефона бях защитен.
– Е, надявам се, че ще можеш да се откъснеш за малко от забавленията, защото. Имам задача за теб.
– Задача? – Подборът на думите ѝ и промяната в тона, ми подсказаха, че става дума за нещо сериозно.
– Още един стригой беше възстановен, върнат към живота.
Леле, изненадите не преставаха да се сипят.
– Кой е той? И кой, по дяволите, го е направил? Ти ли?
– Не – друга личност, владееща магията на духа, за която не знаехме досега. Казва се Нина Синклер и току-що с върнала към първоначалната ѝ същност сестра си. Олив.
– Нина. Олив. Разбрах. Давай нататък.
Дори и аз проумях, че това бе сериозно. Единственото, което макар и донякъде се доближаваше до невероятното съживяване на мъртъвци, беше преобразяването на стригои отново в морои или дампири. Беше адски трудно, защото не зависеше само от силата и количеството на използваната магия на духа. Владеещият магията трябваше да укроти стригоя. После трябваше да го прободе, докато правеше магията. Познавахме само трима души, с които това чудо се беше случило. Никак не бяха много и познатите ни владеещи магията на духа, затова откриването на още един беше голям успех.
– Искам да зарежеш всичко и веднага да заминеш при тях – каза Лиса. Не го изрече точно с гласа, който пазеше за тронната зала, но тонът ѝ определено не допускаше възражения. – Трябва да разберем дали може да открием в наскоро спасената жена нещо, което може да ни помогне разрешим загадката защо те не могат отново да бъдат превърнати. Соня е в Европа, а аз не мога да напусна кралския двор. Ти си единственият владеещ магията на духа, който най-бързо може да отиде там и да проучи всичко.
Сега осъзнах цялата важност на тази мисия. Стригоите го създаваха по два начина. При първия стригоят изпиваше кръвта на жертвата и после връщаше на него или на нея от своята кръв. Мороите могат да се превръщат в стригои и по собствено желание, ако източат цялата кръв на някой от своите захранващи. Наскоро открихме, че възстановените стригои не могат да се върнат отново в предишното си състояние.
Никой не знаеше дали това явление е уникално за конкретните случаи, или има някакъв начин магията на духа да разпростре тази своя способност и върху други. Не можехме да спрем стригоите да убиват с други средства, ала ако имаше начин да изградим магическа защита и да спасим останалите от ужаса да бъдат насила превърнати в неживи, това щеше да бъде истинска революция за нашия свят. Двамата със Соня работихме усилено около два месеца, правехме проучвания и провеждахме най-различни експерименти, за да видим дали бихме могли да манипулираме духа и да насочим магията му към процеса на възстановяването. Но не успяхме.
– Да зарежа всичко, така ли? – изрекох с горчивина, която не успях да прикрия. Макар и да знаеше, че уча в колеж, Лиса явно смяташе, че заниманията ми лесно можеха да минат на заден план.
– Зная, че си ангажиран – въздъхна тя. – Нямаше да те моля за това, ако не беше толкова важно. Тя е възстановена съвсем наскоро. Преди по-малко от двайсет и четири часа. Ако има някои остатъчни следи за това, което се е случило при този процес, не бива да губим време. Можем след няколко часа да ти уредим полет до Далас. Роуз и Дмитрий вече потеглиха за там.
– Наистина ли? – Дотук нищо неочаквано, поне засега. Да прекарам уикенда с бившото си гадже и нейния руски богатир беше навярно само една малка загрявка за още по-големи бъркотии. – Е, поне той ще обнови каубойското си облекло.
– Много добре знаеш защо и той трябва да присъства – рече Лиса и аз долових развеселени нотки в гласа ѝ.
Знаех, разбира се. Дмитрий Великов беше един от тримата щастливци – е, вече стават четирима – върнати към първоначалната си същност. Той не притежаваше способността да вижда духа, но вътре в него бе останала следа за това какво означава внезапно да се "събудиш" и да осъзнаеш, че си бил кръвожадно чудовище, съществуващо за сметка на живота на невинни същества. Дори и аз можех да разбера колко объркан може да си в такъв момент. Няколко съвети от този, който е преживял този разтърсващ ужас, най-малкото можеха да бъдат полезни, ако не и нещо повече.