– Разбирам. Естествено, че ще отида, Ваше Величество.
– Не ме наричай така. И не ми обяснявай, че ще го направиш само защото си мой поданик. Надявам се да го сториш, защото си ми приятел и защото това е правилно. – В гласа ѝ се прокрадна умолителна нотка. Сигурно е трудно, помислих си, когато хората те възприемат повече като кралица, а не като нормална личност.
Следващите ми думи бяха напълно искрени.
– Ще го направя поради всички тези причини, братовчедке.
– Отдавна не си ме наричал така – отвърна тя топло. Ние всъщност не бяхме роднини, но това ласкаво обръщение се използваше често в кралските фамилии.
– Защото отдавна не съм те виждал.
– Да. – Тонът ѝ стана по-тъжен, а аз си помислих съчувствено колко ли е тежко за едно осемнайсетгодишно момиче да носи на плещите си такова огромно бреме като дълга към цяла една нация. – На сватбата не остана време да си поговорим. Как си, Ейдриън? Имам предвид как си в действителност! С Джил. И всичко останало.
– Знаеш как е. – Вече нямаше престорено безгрижие. – В някои дни съм по-добре, в други – по-зле. А ти как си?
Лиса за дълго остана смълчана.
– Все същото. Не осъзнавах колко много ми е помагала Роуз, докато връзката ни не престана да съществува. Тя поемаше голяма част от мрака. Сега целият е в мен. Така е по-добре – додаде тя бързо. – Но все пак е тежко.
– Зная. – Напълно разбирах какво изпитание е бремето на духа и можех само да гадая доколко засилва стреса в нейното положение. – С Джил още не сме стигнали дотам. Тя е в безопасност.
– Засега – уточни Лиса. – Мина известно време, преди мракът да започне да се просмуква в Роуз. Ако можете да се блокирате взаимно, това донякъде ще помогне.
И то в много отношения, помислих си.
– Да, работим над това. Но засега без успех.
Помежду ни настъпи мълчание, но не беше неловко. Дори и по телефона се усещаше топлината между нас, разбирателството ни за магията на духа, нещо, което никой друг – с изключение на Соня и онова момиче Нина – не можеше напълно да проумее. Неимоверно висока бе цената, която заплащахме за магията на духа.
– Кралица или не, аз винаги съм тук – заговори Лиса с мек глас. – Ако някога имаш нужда да поговориш за каквото и да е, аз съм насреща, ще те разбера.
Отново се зарадвах, че разговаряме по телефона, защото не се съмнявах, че щях да ѝ излея всичките си терзания и емоционални вълнения за Сидни. И независимо от добросърдечното уверение на Лиса, наистина не вярвах, че тя ще разбере това.
– Същото важи и за мен, братовчедке – уверих я с най-галантния си тон. – Само ми кажи кога и къде да отида и аз по най-бързия начин ще се озова там.
– Ще се погрижим да ти изпратим информация за полета. Ох, за малко да забравя. Трябва да вземеш със себе си един от вампирите.
– Да не би да се ползваш с безплатен билет за придружител или какво?
– Не – засмя се тя. – Просто така е по-безопасно. – Ако Олив е поддържала връзки с други стригои – ами, никога не се знае дали няма да се навъртат наоколо. Налага се да вземем предпазни мерки. Но ако така ще се почувстваш по-добре, можеш да избереш кого от дампирите да вземеш.
Нямаше какво да избирам. На върха на езика ми беше да кажа "Еди", когато ме осени вдъхновение.
– Нийл.
– Нийл ли? – Лиса явно се изненада, но нищо не попита – добре. Ще се погрижим за това.
Може би, ако отвлека господин Бъкингамския дворец за няколко дни от Палм Спрингс, това ще влее малко разум в главата на Джил и дори на Анджелина. Разбира се, Джил отначало ще ми се разсърди, но после ще ми благодари, когато осъзнае, че трябва да се откаже от Нийд като средство за разтуха и да се изясни с Еди.
Веднага след края на разговора ми с Лиса написах есемес на Сидни по телефона на любовта: "Можели да поговорим?" Часовете още не бяха свършили, така че се надявах да не е със Зоуи. Разбира се, тя ми позвъни само след минута.
– Какво има? – попита, без да прикрива тревогата си. – Добре ли си?
– Като изключим факта, че моят свят е студено и самотно място, когато ти не си наблизо? Да, иначе съм добре. Но ме изпращат на неочаквана ваканция. – И набързо ѝ разказах за Нина и Олив.
– Еха! – възкликна тя, когато свърших. – Къде заминаваш?
– Опитай се да отгатнеш. "Звездите нощем са големи и ярки".
Възцари се мълчание.
– Не знаеш ли тази песен? – попитах я.
– Не.
– Отивам в Тексас. В Далас. Може би ще намеря някоя готина тексаска одежда, която да ти донеса от там. Ботушки с ресни, къса поличка.