– Леле! – едва успя да промълви Роуз с разширени очи.
– Просто нещо, което сътворих набързо – додадох хладно. – Но нека се съсредоточим върху работата. Какво ме очаква вътре?
Тя тутакси доби делово изражение.
– Прилича на това, което видях в Лексингтън, когато Робърт Дору спаси Соня. Изтощен владеещ магията на духа и объркан пациент. Дмитрий говори с Олив, което, изглежда, ѝ помогна и вече се посъвзема. Сигурна съм, че и Нина ще се почувства по-добре в твоята компания.
Моментът беше благоприятен за шега от рода как всички жени обожават да са в моята компания, но реших да спестя бляскавото си остроумие, докато не видя всичко с очите си.
– А ти как разбра за това?
– Обади се един от пазителите. Предполагам, че Нина дълго е търсила сестра си и е прибягнала до помощта на един свой приятел сред пазителите, за да устроят целия този сложен капан за преобразяването на Олив отново в дампир. – По лицето на Роуз се изписа съчувствие. – Но Нина не е била подготвена за физическите и психическите последствия върху двете им. Именно тогава този пазител потърси помощта ни. Всичко се случи преди по-малко от двайсет и четири часа.
– Това обяснява спешните действия – промърморих. Всички бяха реагирали почти светкавично. – Е, хайде да видим какво ще успея да открия. Духът е капризен и непостоянен.
– Да, повярвай ми, зная го от опит. Липсва ми онази връзка с Лиса, но не страдам от липсата на духа. – Наклони глава и ме огледа внимателно. – Как са нещата с Джил?
Отвърнах ѝ по същия начин, както преди това на Лиса.
– Нищо ново, знаеш как е. До нея не достигат много от неприятните странични ефекти, но още не сме се научили как да издигаме прегради помежду си. Така че тя продължава да изживява потресаващите приключения на Ейдриън Ивашков,
– Малко съм разтревожена доколко са "потресаващи". – Подозрителният ѝ поглед се превърна в ужасен. – О, Господи, Ейдриън. Нали не се сваляш с всяко момиче морой в Южна Калифорния?
– Разбира се, че не – възмутих се. – Аз съм много по-придирчив.
Тя изохка.
– Дори и една ти е прекалено много. Би трябвало да се срамуваш от себе си, задето подлагаш Джил на изпитанието да бъде свидетел на сексуалния ти живот. Толкова ли ти е невъзможно да се въздържаш поне за известно време от евтините свалки за една нощ? Заради Джил?
Част от мен искаше да защити значителността на връзката ми със Сидни. Останалата част обаче знаеше, че ако целият свят смята, че съм се отдал на бурни нощни оргии с момичета морои, никой никога няма да заподозре, че съм предан на едно човешко същество. Усмихнах се предизвикателно.
– Хей, нали и аз трябва да живея?
Тя поклати глава с отвращение и се запъти към вратата.
– Предполагам, че някои неща никога не се променят.
Къщата бе стара, но все още в добро състояние и аз се запитах откъде я бяха изнамерили. Според думите на Лиса домът не принадлежал на нито една от двете сестри и бил уреден от пазителите като сигурно убежище. Когато влязохме в предната стая, заварихме да ни очаква едно момиче морой, приблизително на моите години. Тъмните ѝ къдрави коси бяха разчорлени, а раменете ѝ бяха загърнати с одеяло, като с пелерина.
Роуз тутакси омекна.
– Нина, трябва да се върнеш в леглото.
Момичето поклати глава и ни изгледа подред с големите си сиви очи.
– Искам да зная какво става. Защо дойдоха всички тези хора? Какво възнамерявате да правите с Олив? Да не би да експериментирате с нея, сякаш е лабораторно животно? – Момичето се разтрепери, по лицето ѝ се изписаха страх и възмущение. Сърцето ми се сви от съчувствие към нея.
– Всичко ще бъде наред – казах и изпратих импулс на внушението, за да я успокоя.
Чертите на лицето ѝ се отпуснаха, но след миг тя примигна внезапно и ме стрелна с изпепеляващ поглед.
– Не се опитвай да правиш това с мен.
Изтощена или не, Нина Синклер си оставаше опитен владеещ магията на духа. Усмихнах се и вдигнах ръка в жест на помирение.
– Просто се опитвам да помогна.
– Всичко ще бъде наред – увери я Роуз. – Това е Ейдриън. Той просто иска да поговори с нея. Ти също можеш да присъстваш.
Нина задържа дълго върху мен подозрителния си поглед, но не каза нищо и ни последва вътре в къщата. Влязохме в просторна спалня с олющени тапети и легло, покрито с юрган. На него седеше едно момиче дампир. Успях да прикрия изумлението си. Никой не го бе споменал и аз просто предположих, че и двете сестри са от расата на мороите. При все че и двете имаха черни коси, във всичко друго бяха напълно различни. Кожата на Олив беше меднокафява, което ме наведе на мисълта, че има индиански произход, а очите ѝ бяха големи и тъмни. Имаше атлетично телосложение, както при повечето дампири, което контрастираше с високата и слаба фигура на сестра ѝ. Единствено сходството във формата на лицата и високите скули подсказваше, че вероятно имат общ родител, навярно баща им, тъй като мъжете морои харесваха жените дампири. Това ме изпълни с още повече уважение към Нина, защото една заварена или природена сестра дампир невинаги се признаваше. Нина бе рискувала живота си заради своята.