– Ние ли? – възкликнах аз.
– Ето, дръж! – обади се госпожа Теруилиджър. Аз се извърнах и тя ми хвърли връзка ключове. Съдейки по изражението ѝ, едва се сдържаше да не прихне. – Онзи квадратният е от кабинета. Зная със сигурност, че днес госпожица Уентуърт има час по йога и няма да се връща в училище. Не се съмнявам, че ще успеете да подредите всичко – и да вземете домашното – преди някой да разбере за случилото се.
Знаех, че множественото число в случая беше единствено и се отнасяше за мен. Въздъхнах, станах и събрах вещите си.
– Благодаря – измърморих.
– Знаеш ли, когато следващият път имаш някакъв проблем, по-добре е да дойдеш при мен, преди да си се накиснала в по-дълбока каша – заявих на Анджелина, докато вървяхме към сградата на факултета по естествени науки.
– О, не – отвърна тя с благородно покаяние, – наистина не исках да те притеснявам.
Беше описала съвсем точно сцената: навсякъде бяха пръснати органи. Госпожица Уентуърт имаше два манекена, мъжки и женски, с разрези в корпуса, в които се намираха подвижните части от човешкото тяло, за да могат да се вадят и изучават до най-големи подробности. Имах доста добри познания по анатомия, но все пак, преди да се заема с разчистването на бъркотията, погледнах за справка в учебника, за да съм сигурна, че всичко ще е точно. Анджелина, явно осъзнала своята безполезност в тази задача, се бе разположила върху другия край на работния плот. Люлееше крака и ме наблюдаваше с интерес. Тъкмо се бях заела да събирам частите на мъжкия манекен, когато чух зад гърба си мъжки глас.
– Мелбърн, винаги съм знаел, че трябва да добиеш представа за тези неща. Просто се надявах, че ще го научиш от истински мъж.
Озърнах се и видях Трей. Беше се облегнал на рамката на вратата със самодоволно изражение.
– Ха, ха. Ако си истински приятел, по-добре ела да ми помогнеш. – Посочих женския манекен. – Хайде да видим предполагаемият ти опит в действие.
– Предполагаем? – възмути се той, но влезе в кабинета.
Не се замислих много, когато го помолих за помощ. Мислех най-вече, че цялата работа, изглежда, щеше да ми отнеме повече време, отколкото смятах, а имах много по-важни неща за вършене. Осъзнах грешката си, чак когато Трей изведнъж се закова на място.
– О – промълви, като видя Анджелина. – Здрасти.
Тя спря да си люлее краката, а очите ѝ се бяха разширили като понички.
– Хм, здрасти.
За секунди напрежението се покачи до нажежени висини, а аз едва сдържах горестната си въздишка. В крайна сметка тяхното положение не беше по-различно от моето. Как щях да се почувствам аз, ако Ейдриън внезапно скъса с мен заради дълбоко вкоренените забрани за общуване между нашите две раси? Трий и Анджелина се бяха разделили заради външен натиск, а не по своя воля. И когато видях копнежа, стаен в очите ѝ, разбрах, че представлението, което тя разиграваше с Нийл, беше точно това: театър.
Явно всички бяхме загубили дар слово. Анджелина кимна към манекените и тръсна:
– Имах малък инцидент.
Думите ѝ, изглежда, изтръгнаха Трей от вцепенението му и устните му се извиха насмешливо. При все че номерата на Анджелина ме караха понякога да си заскубя косите, той ги намираше за забавни.
– Май често ти се случват подобни инциденти – заключи мъдро.
– Вината не беше моя – настоя Анджелина.
– Никога не е.
– Просто нямам късмет.
– Или ти самата си ходещо бедствие.
– А не теб какъв ти е проблемът?
– Нямам проблем – отвърна той тихо.
– О, Боже! – възкликнах. – Ще ми помогнеш ли, или не?
Незнайно как неловкото напрежение се бе заменило със сексуално и аз едва се сдържах да не побягна по-надалеч. Трей хвърли за пореден път един страстен поглед към Анджелина, след което се зае настървено да сглобява женския манекен. Не хранех големи надежди в прехвалените му умения, но той доста бързо и сръчно се справи със задачата.
– Нали ти казах, че съм експерт – заяви доволно, след като стрелна кос поглед към Анджелина.
Двамата, изглежда, отново бяха забравили за мен и се гледаха унесено. Покашлях се.
– Анджелина, стана време за вечеря. Ще се преобличаш ли?
– Ъ? О. Да. – Тя все пак се сети да вземе тетрадката с домашното, заради която се бяхме озовали в тази ситуация. Благодаря за помощта – каза на Трей, сякаш аз нищо не бях направила.
Той сви нехайно рамене, като че ли всеки ден вършеше подобни подвизи.
– Няма проблем.
След като той се изниза през вратата, Анджелина изпусна дълга и печална въздишка.