– А имате ли. – Зоуи ме стрелна въпросително с поглед. – Как беше, "Сън в лятна нощ"?
– Разбира се – кимна Кларънс. – Великолепна пиеса за любовта.
– За това не съм много сигурна – изсумтях аз. – Според мен, това най-вече е серия от трагикокомични ситуации, лукави сплетни и забавни сблъсъци с магически привкус.
– Ти не ми ли каза, че и аз всъщност живея в подобна пиеса? – попита Зоуи.
– Според опита ми, любовта – поде Кларънс, – обикновено е тъкмо серия от трагикокомични ситуации, лукави сплетни и забавни сблъсъци.
– Любовта е. – Връхлетя ме един стар спомен за Ейдриън и част от неспокойните емоции, бушуващи напоследък в мен, се надигнаха в гърдите ми. Беше глупаво да страдам от любов, когато него го нямаше по-малко от ден, но не можех да си го избия от главата, както и думите, с които описваше любовта. – . Пламък в мрака. Топъл дъх в зимна нощ. Пътеводна звезда, която те води у дома. – Тогава осъзнах, че всички ме зяпат и побързах да замажа гафа си. – Чела съм го в една книга. Трябва да погледнеш в библиотеката на Кларънс, Зоуи. Ако не откриеш "Сън в лятна нощ", може да ти попадне нещо друго, което да ти хареса.
Когато я видях как пребледня, се уверих, че съм успяла да отвлека вниманието им. Всички се извърнаха отново към нея, макар че Еди остана да се взира по-дълго в мен, преди да последва примера им. Мигом отгатнах мислите ѝ. Да се рови във вампирски гараж за нея бе равносилно да се озове в гробница. Вероятно очакваше да се натъкне на ковчези. Усмихнах се.
– Искаш ли да дойда с теб? – Аз също бях любопитна да видя какво има в гаража.
– Наистина ли ще дойдеш? – попита тя и вдигна рязко глава към мен.
– Разбира се. – В гърдите ми се надигна топла вълна, задето можех да направя нещо за нея, макар и толкова незначително. Не бях забравила предишната ѝ забележка дали сме сестри, или колеги. Да ѝ вдъхна утеха и спокойствие на някое страшно място беше нещо, което правех, когато беше малка.
Оказа се обаче, че гаражът на Кларънс е пълна противоположност на готическата внушителност на останалата част от дома му. Вътре бе паркирано поршето му, което той рядко използваше и при вида му Зоуи зяпна изумено. Имаше градински инструменти, инструменти за ремонт в дома, бойлер, работен тезгях и много място, пълно с кашони с книги. Настръхнах, като ги видях. Палм Спрингс не беше с толкова влажен климат, колкото някои други места, но все пак не биваше да се рискува при съхранението на книгите. Помогнах на Зоуи да намери кашона с томовете на Шекспир и я оставих сама да си избере някоя книга. Като огледах другите книги на Кларънс, открих една антология с поезия и я пъхнах под мишница, за да я дам на Ейдриън.
Докато Зоуи продължаваше да търси, открих една табуретка, седнах и отпуснах уморените си ходила върху торба с чакъл. Уверих се, че цялото внимание на Зоуи е погълнато от задачата да открие книгата и скришом извадих мобилния телефон, за да проверя дали не бях пропуснала някое съобщение от Ейдриън. Нямаше. Писах му: "Намерих ти едно томче с поезия. Може би късите стихове ще са ти по-лесни за четене от Гетсби." Изпълнена с надежда, се втренчих в екрана, сякаш го призовавах да ми отговори. Но нищо не стана и аз си напомних, че той бе заминал по работа и вероятно сега е потънал до уши в случая с магията на духа.
Разместих краката си и от торбата с чакъл изпаднаха няколко дребни камъчета. Само че, като ги огледах по-отблизо, видях, че торбата всъщност беше пълна с каменна сол, която се използваше за обезскрежаване. Ако можеше да се съди по прахта и мръсотията по торбата, явно тук нямаше много нужда от сол. Но Кларънс все пак е решил, че трябва да е подготвен за всякакви атмосферни явления. Скочих от табуретката и коленичих, за да взема кристалчетата, изпаднали от торбата. И докато ги стиснах в ръка, ме озари прозрение, което ми подейства като плесница по лицето.
Каменна сол. Натриев хлорид. Най-разпространеният представител на групата на халидите, с кубична кристална структура – също като болеита. Беше толкова често срещан и обикновен минерал, че изобщо не ми бе хрумнало, че може да ми послужи за създаването на новото мастило за татуировки. Бях се съсредоточила в търсенето на нещо по-екзотично. Държах в дланта си кристалчето каменна сол, докато наблюдавах как светлината искри от него. Трескаво прехвърлях в ума си свойствата на солта, които помнех, като непрекъснато ги сравнявах с болеита. Нима отговорът на загадката беше пред очите ми? Нима търсенето ми имаше толкова лесно решение?
Сърцето ми се разтуптя, когато се осмелих да вдигна очи към Зоуи. Тя продължаваше да е погълната от задачата си и като че ли прелистваше "Както ви се хареса". Глупаво и безразсъдно беше да се експериментира тук, но трябваше да се уверя в предположението си. Отидох в другия край на гаража и застанах така, че да мога да наблюдавам Зоуи, но тя да е с гръб към мен. Не представляваше никакво усилие да взема прах от мръсния под и след още един нервен поглед в нейна посока, призовах магията, за да се свържа с есенцията на пръстта.