Събудих се от слънчевите лъчи, струящи през прозореца. Седнах в леглото и се огледах неуверено, чудейки се къде се намирам. После си спомних. Силите ми донякъде се бяха завърнали, но все още се чувствах уморен. Наблизо седеше Роуз с една жена, с белези от ухапвания по шията и унесения поглед на захранваща.
– Закуска – обяви Роуз.
Не си губих времето с любезности и тутакси впих зъби в шията на жената. Приливът на сила, който ме изпълни, ме порази. Напоследък бях толкова преситен с кръвта на Дороти, че бях започнал да я пия, както пиех чаша мляко. Но сега изтощен и изцеден докрай, в пълна степен осъзнах колко силно организмът ми се нуждае от нечия кръв. За нас, мороите, тя бе необходима като въздухът и водата за човешките същества и докато пиех жадно, бях сигурен, че никога не съм вкусват нещо по-сладко и благодатно. Когато свърших, захранващата се отпусна блажено на стола, потопена в света на ендорфините.
– Радвам се, че и за теб беше хубаво – казах ѝ и се облегнах на възглавниците. Въздъхнах доволно, докато кръвта зареждаше тялото ми с енергия. – И така, какво ново, малък дампир?
Тъмните очи на Роуз ме изгледаха развеселено.
– Ти спа десет часа. Дмитрий замина с Нина, Олив и останалите пазители. Соня вече пътува към кралския двор, така че се надявам да се срещнат в най-скоро време. Тук сме само ти, аз и Нийл.
– Наистина ли смяташ, че Нина и Олив са в състояние да пътуват? – запитах.
– Тази сутрин бяха много по-добре. Не искахме да губим време и ги изпратихме в двора за всеки случай, ако Соня все още има възможност да види нещо.
Преметнах крака през ръба на леглото и станах, радостен, че светът отново е стабилен.
– И аз не искам да си губя времето. Трябва да се върна в Палм Спрингс. – Обратно при Сидни. – Благодаря, че се погрижи за всичко.
Роуз кимна и също се изправи.
– А аз ти благодаря за всичко, което направи. Не разбирам много от това, но Нина е наясно и остана силно впечатлена.
– Нищо особено не е станало – заявих с надеждата, че ще ми повярва. Напълно осъзнавах, че бях изразходвал от магията на духа много повече от обикновено. Знаех и че ще се наложи да си платя за това.
Устните на Роуз се извиха в лукава усмивка.
– Струва ми се, че Нина те харесва. Може да я потърсиш при следващото си посещение в кралския двор. Ще ти се отрази добре да се кротнеш и да имаш стабилна връзка. – Това беше опасен коментар, като се имаше предвид общото ни минало, но то вече не ме безпокоеше.
– Я чакай, да не би да искаш да разочаровам всички жени но света? Мислиш ли, че мога да бъда толкова жесток?
Тя ме улови за ръката, преди да успея да изляза от стаята и да отида в дневната при Нийл.
– Ейдриън, говоря сериозно. Искам да кажа, че наистина ти благодаря за това, което направи. Извинявай за това, което снощи ти наговорих. Ти си се променил. И. Това ти се отразява добре.
– Повечето неща ми се отразяват така – промърморих.
От сериозността ѝ не остана и следа.
– Както винаги остроумен и забавен. Предполагам, че това никога няма да се промени.
И тогава, за мое изумление, Роуз ме прегърна. Отново останах потресен колко имунизиран бях срещу нея. Не че не изпитах нищо, ала това не беше болката или копнежът по бивше гадже. Прегръдката беше просто един приятелски жест.
Всички отидохме заедно на летището; Роуз излетя за Пенсилвания, а двамата с Нийл се отправихме обратно към Палм Спрингс. На изхода проверих телефона си и видях няколко есемеса от Сидни, която беше развълнувана от успеха си в нейната магия. Обля ме топлина, докато си представях лицето и блясъка в очите ѝ, както винаги, когато направеше някакво интелектуално откритие.
Написах: "Никога не съм се съмнявал. Ще повярваш ли, че и аз постигнах успех в магията?"
Отговорът ѝ бе незабавен: "Разбира се, че вярвам. Кога се връщаш?"
"Рано вечерта. Ще дойдеш ли?"
"Ще се опитам. Трябва да го отпразнуваме."
"Да приготвя ли шампанско и кейк?"
"По-добре приготви леглото."
"Сложи си черен сутиен."
"Не смятам да нося сутиен."
– Бог да ми е на помощ – промърморих, с което си спечелих недоумяващ поглед от Нийл.
Искрено се съмнявах, че ще прекрачим границата и ще се любим при една потайна среща като тази, но само при мисълта за нейното докосване всичко останало мина на втори план. Усетих как пулсът ми се учестява, докато си представях онзи поглед, който понякога зървах в очите ѝ – животински и първичен, заинтересован не от книгите, а от мен, обикновено последван от настойчивите ѝ устни, които се впиваха в моите, и ръцете ѝ, сключващи се зад гърба ми. Всички си мислеха, че единствената страст на Сидни са научните проучвания. Това си оставаше за тяхна сметка.