Копнежите по Сидни ме изпълваха с вьодушевление по време на полета към дома и дори и разговорът с Нийл ми се стори поносим. Този път той бе необичайно приказлив, изгарящ от желание да говори за "ваксината срещу стригоите". Освен това не спираше да повтаря колко смели били сестрите Синклер – особено Олив. Винаги мога от километри да надуша кога някой се е влюбил до уши. Измерих го с най-сериозния си поглед.
– Никога не съм виждал толкова смело момиче. Дори не мога да опиша смелостта ѝ. Вероятно само ти можеш да оцениш такава невероятна храброст. И тя го разбира. Вижда се от начина, по който говори с теб.
– Така ли мислиш? – затаи дъх Нийл.
– Абсолютно. Беше изписано в очите ѝ. Трябва да поддържаш връзка с нея. Когато се приберем, ще намеря телефонния и номер. Сигурно ще ѝ е от помощ да има някого, с когото да разговаря.
Това, ако не друго, го държа замаян и щастлив през цялото време. Щях да си имам неприятности с Джил заради коварния ми ход, но все още бях твърдо убеден, че накрая ще ми благодари, когато избяга с някой моройски принц. Или с Еди. И в двата случая нямах нищо против.
Когато кацнахме в Палм Спрингс, таях малка надежда, че Сидни ще ни чака, за да ни прибере с колата от летището, но вместо това получихме съобщение да вземем таксита до домовете си. Освен това ме очакваше и един есемес от Джил: "Зная какво правиш с Нийл. Голям си гадняр. Ако продължаваш в същия дух, как бих могла някога да имам нормална и стабилна връзка?"
,Като бъдеш с някой друг", написах ѝ в отговор.
След като хвърлих сака на задната седалка и се настаних в колата си, потеглих към най-близкия гастроном. Имах чувството, че стъпвам по облаците, вьодушевен от постигнатото в Далас и развълнуван от предстоящата среща със Сидни. Нямаше значение дали тя ще е със сутиен, или не. Просто исках да бъда близо до нея. Чувствах се някак си изпразнен и опустошен отвътре. Дори с Джил или с безбройните други приятели, с никого не се чувствах така спокойно и добре, както със Сидни. Тя беше единствената, която наистина ме разбираше.
Връхлетя ме вдъхновение и аз реших тази вечер да направя нещо специално за нея. Защо да чакам рождения ѝ ден? Както тя самата каза, случаят бе особен. И двамата празнувахме триумфите си. Незнайно как бях обсебен от идеята да ѝ приготвя крем брюле, въпреки че никога досега не го бях правил. Всъщност никога досега не съм правил какъвто и да било десерт, като се изключи отварянето на кутия със сладолед. Но крем брюле звучеше много шикозно, аз бях влюбен и чувствах, че няма невъзможни неща за мен, след като постигнах с магията на духа това, което малцина други биха могли. Толкова ли ще е трудно да се направи един десерт?
Преди дори да си отговоря на този въпрос, търсенето в интернет по телефона ми показа, че имам нужда от доста по-голямо оборудване, отколкото моята полупразна кухня можеше да предложи. Когато се наредих на опашката пред касата, с кошница пълна с мини кухненска горелка, огнеупорна формичка, сметана, уред за разделяне на жълтъка и белтъка, тенджерка за готвене на пара и органични ванилови пръчици, се оказа, че съм навъртял изненадващо висока сметка – повече отколкото имаше в банковата сметка. Или колкото позволяваше лимитът на кредитната ми карта.
– Съжалявам – каза касиерката и ми върна картата. – Отхвърлена е.
Неприятно чувство се прокрадна в стомаха ми.
– Бихте ли опитали отново?
Тя сви рамене и още веднъж я прекара през апарата, но резултатът беше същият.
– Отхвърлена е – повтори касиерката.
Едва не я помолих да пробва още веднъж, но знаех, че това нищо няма да промени. Чувствайки се като пълен идиот, заразях продуктите и излязох от магазина. Не знаех какво да правя. В гърдите ми започна да се надига паника. Не спирах да си повтарям, че и банковата сметка, както и кредитната карта не са съвсем на нула. Просто в тях няма достатъчно пари, за да се купи нужното оборудване за приготвяне на крем брюле. Но колко точно беше останало? Това беше нещо, което трябваше да разбера. Налагаше се да оцелея само две седмици, до получаването на следващата издръжка. Докато карах със свито сърце към къщи, се опитах да пресметна от кои разходи не мога да се лиша. Газ. Хранителни продукти – освен ако не се оставя само на захранването на Дороти. Платих ли тока? Не можех да си спомня, но знаех, че съм платил за кабелната телевизия, макар че каква ли полза от това, ако ми прекъснат тока.