– Ти си ценен – увери ме Джил.
Седяхме на пейката пред общежитието ѝ и се радвахме на топлата зимна вълна. Сянката на разпростираща се на голяма площ сграда с хоросанова замазка ни предпазваше от слънчевите лъчи.
Поклатих глава.
– Не зная. Не зная какво мога да предложа на нея или на света. Мислех, че това е духът. Смятах, че нещата, които мога да направя с помощта на неговата магия, ще бъдат моя принос за този свят. Както стана с теб и Олив. – Не бях чул нищо за Олив, откакто замина за кралския двор и нищо чудно всичките ми усилия да са се оказали напразни.
Джил стисна ръката ми и се усмихна.
– Е, това несъмнено е принос, поне що се отнася до мен, но Сидни е била права – ти просто не знаеш на какво още си способен. Повечето хора не оставят своя отпечатък върху този свят чрез някакви големи чудеса. Някои го правят – побърза да добави тя. – Но понякога най-ярката следа остава след многобройни и незначителни на вид неща. Няма да можеш да постигнеш нещо подобно, ако си.
– . Затворен в лудница или мъртъв? – довърших вместо нея, като отглас от думите на Сидни.
– Нека да не мислим за такива неща – потръпна Джил. – Няма смисъл да се терзаем за нещо, което още не се е случило. Просто насочи силите си към това, което можеш да контролираш в дадения момент.
Прегърнах я.
– Ето че пак го постигна, сладкишче. Да си прекадено мъдра за годините си.
– Твоята мъдрост сигурно се е предала на мен. Ето че вече правиш велики неща, без дори да се опитваш. – Тя се наведе към мен. – Говоря сериозно, Ейдриън. Опитай. Опитай да спреш духа и виж какво ще стане.
– Оттогава не съм използвал магията на духа. Дори за да видя аурите. – Освен това не бях пил, дори позволената ми ежедневна доза.
– Минали са само няколко дни. Не искам да кажа, че твоята жертва не е благородна. Но ще можеш ли да устоиш да не използваш духа, ако. Не зная. Ако да кажем, Сидни си пореже крака, докато го бръсне? Ще се противопоставиш ли на повика да помогнеш, или ще си кажеш: "Е, малко магия, колкото да се излекува това порязване, няма да навреди, нали?"
– Тя има страхотни крака – признах. – Не бих искал нищо да ги загрозява.
– Именно. И ще си мислиш, че ако използваш съвсем мъничко от магията на духа, това няма да навреди никому. Така ще решиш и следващия път. И по-следващия.
Вдигнах ръце.
– Добре, добре. Разбрах. Слава богу, че Сидни е твърде внимателна, за да се пореже, докато си бръсне краката. – Двамата се засмяхме, ала в следващия миг сериозността на ситуацията отново ме отрезви. – Печелиш. Ще опитам. Но просто не мога да се отърся от усещането, че ще постъпя егоистично, ако го направя. А аз през целия си живот съм бил егоист. Би било хубаво, ако успея да го надмогна.
Джил ме погледна право в очите.
– Всеки път, когато използваш магията на духа. Винаги ли със само за да правиш добро?
Дълго време останах мълчалив.
– Питаш ме нещо, на което знаеш отговора – промълвих накрая. Използвал съм духа заради прилива на сила, защото тогава изпитвах блаженство и могъщество, сякаш се доближавах до Бога. Понякога алкохолът и цигарите ми създаваха подобно усещане.
– Тогава опитай – настоя тя. – Виж какво ще стане. Ако не се получи, ще спреш. В крайна сметка това е само едно хапче, а не обвързване за цял живот.
– Защо ли ми звучи познато?
Джил се ухили дяволито.
– Точно това каза на Сидни за противозачатъчните.
Трудно е да се повярва, но почти бях забравил за това.
– А, да. Един разговор, който по-добре да не бе чула. Трябва да опазим невинността ти колкото е възможно по-дълго.
Лицето на Джил помръкна и доби едно от онези изражения, които бяха прекадено мъдри за възрастта ѝ.
– Невинността ми изчезна в мига, в който се свързахме.
Точно в този момент Сидни и Зоуи излязоха от вратата на общежитието. Тъй като седяхме на отдалечена пейка, те не ни видяха и Джил им извика. Зоуи замръзна, а Сидни се усмихна с любезната усмивка на алхимик.
Облегнах се назад и кръстосах крака, надявайки се, че изглеждам арогантен и невъзмутим.
– Виж ти, виж ти. Сестрите Сейдж. Накъде сте се запътили, момичета? На доброволна работа в библиотеката? Или на тотална разпродажба в някой от магазините на "Контейнер Стор"?
Невероятно, но Сидни успя да запази невъзмутимо изражение. Това не само ме накара още повече да я обичам, но и изпитах желание някой път да я заведа на турнир по покер. С нейното хладно лице и моята дарба да разчитам аурите, нямаше да имаме равни.
– Почти позна. На Зоуи ѝ трябва милиметрова хартия за часа по математика.
– Аха – промърморих разбиращо. – Канцеларски материали. Това щеше да бъде следващото ми предположение. Но реших да премълча, защото предположих, че вие, момичета, държите цели рула с хартии и подобни материали под леглата си.