Лекарят се казваше Роналд Микоски, но аз тутакси го забравих, защото мъжът приличаше като две капки вода на Алберт Айнщайн, в комплект с разрошената бяла коса и мустаците. Смятах, че в кабинета ще има диван, на който ще се излетна и ще говоря за майка си, но вместо това психиатърът ми посочи едно плюшено кресло, а самият той се настани зад бюрото. Вместо бележник пред него имаше лаптоп.
– Е, Ейдриън – поде Айнщайн, – кажи ми какво те води днес тук.
Понечих да отвърна: "Приятелката ми ме накара", но щеше да прозвучи по детински капризно.
– Приятелката ми реши, че може би е добра идея – признах. – Искам да ми предпишете някакви антидепресанти.
Рошавите вежди отскочиха нагоре.
– Искаш ли? Е, тук ние не раздаваме рецептите ей така, а първо се опитваме да стигнем до същността на проблема. В депресия ли си?
– Не и в момента.
– Но понякога изпадаш?
– Да. Искам да кажа, ами, на всекиго се случва, нали?
Той срещна спокойно погледа ми.
– Да, разбира се, но твоите депресии са по-тежки, отколкото на средностатическия човек, така ли е?
– Кой знае – свих рамене. – Всичко е субективно, нали?
– Приятелката ти смята ли, че са по-тежки, отколкото на средностатическия човек?
Аз се поколебах.
– Да.
– Защо?
Въпросът ме смути и обърка. Не знаех дали съм готов да говоря за това. Не го бях очаквал. От Лиса знаех достатъчно за психиката и душевното здраве, за да разбера, че психиатрите предписваха лекарства, а психотерапевтите разговаряха с теб за проблемите ти. Мислех, че просто ще дойда тук, ще кажа, че имам нужда от хапчета и ще ми дадат рецепта.
– Защото. Пия, когато имам срив.
Айнщайн затрополи с пръсти.
– Много ли?
На езика ми беше поредната остроумна забележка за "субективността", но предпочетох да отговоря директно.
– Да.
– А когато си щастлив също ли пиеш?
– Предполагам, че да. Но какво лошо има в това да разпуснеш малко?
– Разкажи ми как се чувстваш, когато "имаш срив".
Нова покана за духовитост. Например можех да заявя, че може да се срина надолу по стъпалата в някоя дискотека и да се напия. В крайна сметка, как можех да опиша това, което изпитвах в онези мрачни моменти, когато сянката на духа обсебваше душата ми? И дори да намерех подходящите думи, как би могъл той да ме разбере? Как би могъл някой изцяло да ме разбере? Никой не можеше и тъкмо това правеше нещата още по-тежки. Винаги съм се чувствал сам. Дори друг владеещ магията на духа не би могъл напълно и докрай да разбере преживяванията ми. Всеки от нас беше обречен на собствения си ад, а и разбира се, не можех да му споделя за духа.
При все това, без да се усетя, започнах да разказвам на Айнщайн, като се стараех да опиша колкото е възможно по-добре случващото се с мен. След известно време той спря да потропва с пръсти, а само слушаше, като от време на време ми задаваше по някой въпрос, за да уточни чувствата ми. Малко по-късно пожела да узнае какво изпитвам не само когато съм потиснат, но и когато съм щастлив. Изглеждаше особено заинтересован от навиците ми за убиване на времето и всякакъв вид "необичайно поведение". Когато изчерпахме тези теми, психиатърът ми подаде няколко въпросника, в които същите въпроси се повтаряха в различни варианти.
– Боже – промърморих, докато му ги подавах обратно, – нямах представа, че било толкова трудно да те признаят официално за луд.
Видях как очите му проблеснаха насмешливо.
– "Луд" е термин, който твърде често се тълкува и използва неправилно. Използва се също в комбинация с думи като "клеймо" и "безвъзвратност". – Потупа се по главата. – Всички ние сме изградени от химически съединения, Ейдриън. Телата, мозъците ни. Това е проста и същевременно изключително сложна система, в която понякога нещо се обърква. Мутация на клетки. Смущения в невроните. Недостиг на невротрансмитери.
– Това би се харесало на приятелката ми – заявих. Кимнах към въпросниците. – И така, ако не съм луд, ще мога ли все пак да получа хапчетата?
Айнщайн прелистваше страниците и кимаше, сякаш виждаше точно това, което очакваше.
– Щом искаш, но не онези, заради които си дошъл. Твоят случай е по-сложен от обикновена депресия. При теб се наблюдават немалко от признаците на така нареченото биполярно разстройство.