Долових нещо зловещо в думата "разстройство".
– Какво означава това? И ако може, без думи, започващи с "невро", става ли?
Този път действително изтръгнах усмивка от него, макар и малко тъжна.
– Означава, казано най-просто, че мозъкът ти прави спадовете ти твърде ниски, а подемите – твърде високи. Или иначе казано, засилва усещанията ти за нещастие и щастие.
– Да не би да казвате, че е възможно да бъдеш прекалено щастлив? – Обзе ме безпокойство. Може би фактът, че пациентите му отменяха часовете си в последния момент би трябвало да ме предупреди, че не е много добър лекар.
– Зависи от това, което правиш. – Зарови се в купчината въпросници, които бях попълнил. – Наскоро си похарчил осемстотин долара за комплект грамофонни плочи?
– Да. И какво от това? Това е музика в най-чиста форма.
– И тези плочи бяха нещо, което отдавна си искал? Което си търсил упорито?
Припомних си как минах покрай ръкописната обява в кампуса.
– Хм, не. Просто изникна тази възможност и аз си казах, че идеята е добра.
– Друг път правил ли си подобни импулсивни покупки?
– Не. Ами, по едно време изпращах цветя на едно момиче, всеки ден в продължение на цял месец. Освен това поръчах на сегашната си приятелка специален парфюм, който ми излезе адски скъпо. И формално погледнато ѝ купих кола. Но не можете да съдите по тези покупки – побързах да добавя, като забелязах как ме изгледа накриво. – Бях влюбен. Всички вършим подобни глупости в името на любовта към прекрасния пол, нали? – Той нищо ме ми отговори. – Може би трябва просто да се запиша на курс по управление на финансите?
Лекарят изсумтя неопределено.
– Ейдриън, нормално е да си щастлив или тъжен. Такъв е човешкият живот. – Съвсем разбираемо не го поправих. – Това, което не е нормално, е да си толкова неимоверно тъжен, че да не можеш да се занимаваш с обичайните дейности или да си толкова щастлив, че да действаш импулсивно и с размах, без да се замисляш за последиците – като например тези прекомерни разходи. И определено не е нормално така бързо да преминаваш между тези две крайни състояния, независимо дали има, няма провокация, или е незначителна.
Исках да му кажа, че имаше провокация, че духът ми причиняваше всичко това. И все пак, дали причината имаше значение? Ако владеещите магията с огън се изгаряха, това не означаваше, че не им е нужна първа помощ. Ако духът причиняваше това биполярно нещо, не се ли нуждаех от лечение? Свят ми се зави и внезапно осъзнах, че съм изправен пред неразрешима дилема, като онази с яйцето и кокошката. Може би не духът причиняваше психически заболявания. Може би такива като Лиса и мен вече бяхме "химически разстроени" и затова духът ни привличаше.
– В такъв случай какво смятате да предприемете? – попитах накрая.
Той извади един малък бележник и надраска нещо в него. Като свърши, откъсна горния лист и ми го подаде.
– Вземи тази рецепта. Ще взимаш това лекарство.
– Това аптидепресант ли е?
– Това е стабилизатор на настроението.
Взирах се ужасено в листчето, сякаш щеше да ме ухапе.
– Не ми звучи добре. Ще ме "стабилизира" така, че да не се чувствам щастлив или тъжен? Изобщо да не чувствам нищо? – Рязко се изправих. – Не! Не ми пука дали са опасни. Няма да се откажа от емоциите си.
– Седни – каза ми той спокойно. – Никой няма намерение да ти отнеме емоциите. Става дума за това, което ти казах в началото: всички ние представляваме химически съединения. В теб има няколко съединения, които не са с нормални нива. Това лекарство ще коригира нивата им, също както диабетиците коригират нивото на инсулина си. Ще изпитваш различни емоции. Ще бъдеш щастлив. Ще бъдеш тъжен. Ще бъдеш гневен. Просто няма да се люшкаш непредсказуемо лудешки в тези противоположни посоки. В това няма нищо лошо – и с много по-безопасно, отколкото самостоятелното лечение с алкохол.
Отново седнах и се втренчих невиждащо в рецептата.
– Това ще убие творческите ми способности, нали? Без всичките си чувства няма да мога да рисувам както досега.
– Това е хленчът на художниците от цял свят – отсече Айнщайн с каменна физиономия. – Дали лечението ще повлияе върху определени неща? Може би, но знаеш ли кое действително ще се отрази върху дарбата ти да рисуваш? Да си толкова потиснат, че да не можеш да станеш от леглото. Да се събудиш в затвора след нощ на пиянски гуляй. Да се самоубиеш. Всички онези неща определено ще повлияят зле върху творческите ти способности.
Думите му удивително приличаха на онова, което Сидни предрече, че може да се случи с мен.
– Но аз ще бъда обикновен – възразих.
– Ще бъдеш здрав – поправи ме психиатърът. – А когато си здрав, можеш да станеш и необикновен.