Най-сетне успях да привлека вниманието ѝ, което до този момент бе изцяло посветено на обяда.
– Какъв е проблемът? Това е татко! Би трябвало да се радваш, че ще го видиш. Не се налага да се подготвяш или нещо подобно.
Е, не бих имала нищо против да се подготвя психически. При все че знаех за посещението му, когато нямаше уточнена датата, се чувствах по-спокойно. Останалата част от тайфата също седеше около нас – Джил, Еди, Анджелина и Нийл – и видях, че се заинтересуваха от разговора със сестра ми. Но само Джил знаеше цялата истина за родителската ми драма и когато стана ясно, че нито аз, нито Зоуи няма да кажем нещо повече по въпроса, Джил се притече на помощ, като ловко отклони разговора към друга тема – някакво ревю, което организираше нейният клуб по шев и кройка.
Поглъщах машинално китайската храна, без въобще да ѝ усетя вкуса. Ако се преструвам на заинтересувана от апетитния си обяд, може би никой нямаше да забележи, че бях на ръба на нервна криза. Баща ми щеше да бъде тук тази вечер! Успокой се, заповядах си. Беше само една вечеря и тъй като се очакваше да бъде на обществено място, той щеше да бъде принуден да ограничи поученията си. Все пак нямаше да претърсва стаята ми, нито да ми ходи по петите.
Ала колкото и да се опитвах да се утеша с логични разсъждения, не можех да се отърся от безпокойството. Палм Спрингс се бе превърнал в мое убежище, в което бях скътала всичките си тайни – не само любовта си с Ейдриън, но и искрената си дружба с останалите. И разбира се, неразрешените ми опити с магията. Грижливо бдях над тайните си, но само мисълта, че той ще се появи тук, на моя територия, предизвикваше в мен усещането, че целият ми живот ще бъде на показ.
– Хей, Нийл – заговори Анджелина внезапно, – някога пробождал ли си стригой?
Имайки предвид, че в момента Джил описваше светлините на модното дефиле, смяната на темата беше доста странна. Съдейки по изражението на Нийл, и той напълно споделяше това мнение.
– Ъ, ами, не и истински стригой.
– Но си тренирал достатъчно с манекени.
– Да, разбира се. – Дампирът се отпусна леко, озовал се в познати води. – Това е задължителна част от нашето обучение.
Лицето ѝ светна.
– Ще можеш ли да ми предадеш няколко урока днес, след часовете?
Еди се намръщи.
– Това го минахме преди няколко месеца.
– Е, да – призна тя, – но няма да навреди да чуя различни мнения, нали?
– Какви различни мнения може да има как да се забива кол в сърцето на едно чудовище? – учуди се Джил. Изражението ѝ недвусмислено подсказваше, че никак не ѝ се нрави идеята Нийл и Анджелина да прекарват заедно времето си.
– Сигурна съм, че Нийл и Еди проявяват различни умения в боя – настоя Анджелина.
Това бе опасна забележка, намекваща, че единият може да е по-умел от другия.
Израженията на двамата дампири потвърдиха предположението ми.
– С удоволствие ще ти покажа – заяви Нийл, издувайки се от гордост. – Права си, че ще имаш полза да научиш различни стилове.
– Ще ми е интересно да видя това – отбеляза Еди.
– На мен също – не остана по-назад Джил.
– Не! – тръсна непреклонно глава Анджелина. – Вие само ще ни разсейвате, а това е сериозна работа. Само аз и Нийл. – От премрежения начин, по който го гледаше, се чудех какво точно си е наумила. Сграбчих ръката ѝ, когато по-късно се запътихме към класните стаи.
– Каква беше тази атака към Нийл? – запитах я. – Не страдаше ли преди две седмици по Трей?
Лицето ѝ помръкна.
– И още страдам. Не мога да си го избия от ума. Затова реших, че е най-добре по-сериозно да се опитам да се влюбя в Нийл.
В първия миг не знаех какво да ѝ отговоря.
– Но ти ми каза, че не си сигурна дали наистина го харесваш.
– Тъкмо заради това трябва да опитам – обясни ми Анджелина с вид, който недвусмислено подсказваше, че май изобщо не съм такава умница, за каквато всички ме смятат. – Защото тогава няма да мисля за Трей.
Нямаше смисъл да продължавам този спор, а и каквито и съмнения да имах относно романтичните ѝ методи, знаех, че решението двамата с Трей да стоят по-далеч един от друг е съвсем разумно.
– Ами, в такъв случай, желая ти късмет.
Тревогата заради пристигането на баща ми продължи да ме разяжда през целия ден. Знаех, че днес не бива да се виждам с Ейдриън, ала не можах да се сдържа. Още щом прекрачих кабинета на госпожа Теруилиджър за часа по извънкласно занятие, тя ми хвърли един поглед и се усмихна.
– Върви – рече преподавателката ми. – Каквото и да искаш, първи и го направи.
– Благодаря ви, госпожо! – Хукнах обратно навън, преди да доизрека думите.