Запътих се към апартамента на Ейдриън и си отключих със своя ключ. Заварих го в дневната, зает с изненадващо занятие. Множество от рисунките му бяха пръснати по пода и той внимателно ги режеше на късчета. Гледката бе достатъчна, за да заличи всички страхове и тревоги за баща ми.
– Какво е това? – попитах ужасено. – Толкова ли силно ги ненавиждаш?
Той ми се усмихна.
– Не точно. Хрумна ми една идея за автопортрета. Осъзнах, че всички тези неудачни рисунки са част от мен, затова реших да ги комбинирам и да направя колаж. – Кимна към платното върху триножника, върху което вече се виждаха останките от картината, която изобразяваше аурата му.
– Малко се отклоняваш от заданието – отбелязах и седнах до него.
Той отново се зае да реже.
– Сигурен съм, че професорката ми ще бъде толкова възхитена от гениалната ми изобретателност и творческо въображение, че ще пожелае да запази творбата ми за себе си и ще я окачи над камината си. А може и в спалнята. Ще го приемеш ли спокойно? Или ще ти се стори странно?
– Предполагам, че ще ми се наложи да се науча да те деля с още някого – отвърнах с въздишка.
– Ти си боец, Сейдж. – Ейдриън остави ножиците, насочи цялото си внимание към мен и повдигна вежди. – Какво не е наред?
Едва сдържах усмивката си. Всички казват, че умея идеално да прикривам чувствата си, но той, изглежда, винаги знаеше какво изпитвам.
– Прочел си аурата ми?
Стараех се да говоря с нехаен тон. През последните две седмици, след емоционалния срив в заложната къща, Ейдриън говореше много малко за духа. Мисълта за любимия ми и за това как магията на духа го бе довела до такива крайности, ме разяждаше отвътре, но аз внимавах и се стараех да не му натяквам. Той и без това знаеше, че се тревожа, а и аз нямаше да повдигна темата, освен ако той не го стори пръв или не възникне някаква причина. Пък и напоследък, изглежда, се чувстваше много добре. Не бях забелязала никакви признаци на злоупотреба с алкохол или на използване на духа. Разбира се, това не означаваше, че проблемът е изчезнал, но за мен беше облекчение да плувам в спокойни води, докато се опитвах да измисля начин да му помогна.
– Нямаше нужда да чета аурата ти. – Той ме потупа нежно по челото. – Когато нещо те тревожи, тук се образува една очарователна малка бръчица.
– Не всичко в мен е очарователно.
– Вярно е. Някои неща са очарователни. Останалите са секси. – Гласът му се снижи и той се наведе към мен. – Толкова удивително, мъчително секси, че се чудя как въобще съм в състояние да върша каквото и да било, когато мисля единствено за вкуса на устните ти и докосването на пръстите ти до кожата ми, за начина, по който усещам краката ти, когато.
– Ейдриън – прекъснах го.
Погледът му ме прогаряше.
– Да?
– Млъкни.
Ръцете ни се протегнаха едновременно и всички мисли за баща ми отлетяха надалеч, когато устните на Ейдриън се впиха в моите. Преди да го срещна, винаги съм вярвала, че обсъждането на Менделеевата таблица или латинските склонения могат да ме възбудят. Нищо подобно. Когато докоснех Ейдриън, всичко останало изчезваше. Сякаш цялата оживявах и се изпълвах с невероятна енергия, която не съм и подозирала, че съществува. Направо обезумявах, когато телата ни се преплитаха. Мисля, че той понякога смяташе, че се въздържам от секс, защото още не съм готова да премина този праг на физическата близост. Но всъщност аз бях готова. Наистина бях. Удържаше ме единствено психическата бариера – съзнанието, че щом веднъж прекося тази граница, вече няма връщане назад.
И в моменти като този, когато той ме полагаше върху пода и се надвесваше над мен, не бях сигурна дали искам да се върна. Ейдриън плъзна ръка по бедрото ми, а сетне я мушна под блузата. Във всяко негово движение се криеше спокойна увереност, знаеше кое точно докосване ще ме доведе до ръба на екстаза. Очите му, изгарящи от желание и нетърпение, не се откъсваха от моите, докато се наслаждаваше на отклика ми, а сетне жадно ме целуна. Междувременно пръстите ми трескаво се бореха с копчетата на ризата му, която още не бях успяла да сваля. Беше достатъчно само да прокарам пръсти по голите му гърди, да усетя топлата му кожа. Знаех, че един ден ще узная какво е да усетя цялото си голо тяло до неговото, но когато той най-сетне прекъсна дивата ни целувка, разбрах, че днес няма да е този ден – особено, когато изтъкна очевидното.
– Не казвам, че не искам да продължа – изрече с хриплив глас, – но според сметките ми, разполагаме с десет минути, преди да се наложи да си плюеш на петите и да хукнеш обратно към училище. Освен ако. – Лицето му засия. – Преместили са сестра ти другаде? – Когато се засмях и поклатих глава, Ейдриън въздъхна и ме пусна. – Е, в такъв случай, колкото и да е трудно да се повярва, разумът надделява над тялото. Кажи ми какво не е наред.