Не беше нужно да си представям колко му струва това въздържание, но бях напълно сигурна, че изпитвах същото. Надигнах се неохотно, седнах и се облегнах на дивана.
– Ами Зоуи днес ми каза, че.
– Почакай. Така ли смяташ да говориш?
Сведох очи надолу и разбрах, че той сочеше към блузата ми, захвърлена на пода до мен.
– Сутиенът ми още е на мястото си. Какъв е проблемът?
– Проблемът е, че така се разсейвам. И то много. Ако искаш цялото ми внимание и мъдрост, по-добре си облечи блузата.
Усмихнах се и се приближих към него.
– Виж ти, Ейдриън Ивашков, нима признаваш слабостта си? – Протегнах се, за да го докосна по бузата, ала той улови китката ми с ярост, която беше изненадващо предизвикателна.
– Разбира се. Никога не съм твърдял, че съм силен и непоклатим пред твоя чар, Сейдж. Аз съм най-обикновен мъж. А сега си облечи блузата.
Наведох се напред, за да изпробвам колко ще издържи.
– Или какво? – Със свободната си ръка улових една от презрамките на сутиена и започнах да я смъквам надолу.
. Което завърши с безброй страстни целувки и отново търкаляне по пода.
– По дяволите! – изръмжа той малко по-късно и отново се изтръгна от прегръдката ми. – Не ме карай аз да съм единственият отговорен и разумен тук. Остават ни само пет минути.
– Добре, добре. – Облякох блузата, придадох си благоприличен вид и му разказах доста накратко последните новини за баща ми. – През цялото време, откакто съм в Палм Спрингс, чувствам, че контролирам всичко. А сега, когато той е тук. Не зная. Изведнъж се изплаших, че ще настъпи смяна на властта.
Сега Ейдриън беше съвсем сериозен и делови.
– Никаква смяна на властта няма да има. Той не може да ти отнеме живота. Не може да ти вземе това. – Махна с ръка наоколо. – Става дума само за една вечеря. Вероятно иска да говорите за развода.
– Зная, зная. Просто беше толкова трудно да опазя всичките си тайни от Зоуи, но се справих. Но той е много умен и коварен.
– Ти си по-умна от него. И си по-добра от него. – Ейдриън стисна ръцете ми, после ги целуна, ала това беше жест на подкрепа и привързаност, а не на изгаряща страст. – Е няма за какво да се тревожиш. Бъди както винаги умницата Сейдж и ми разкажи по-късно довечера как е минало всичко.
– Ако си буден – подразних го аз. През последната седмица посещенията на Ейдриън в сънищата ми все повече намаляваха. Явно спеше по-добре от обикновено и очевидно се беше вслушал в молбата ми да не прекалява с магията на духа. – А и ще трябва пак да се срещнем с Маркъс, така че много скоро трябва да си готов за това.
– Предполагам, че просто ще се наложи да пия повече кафе, за да остана буден. – В очите му проблесна закачлива искра.
– Я внимавай! – предупредих го. Беше удар под пояса да ме дразни със слабостта ми към кафето. – По-добре се постарай да се държиш прилично, ако отново ти се прииска нещо непристойно.
– Наистина ли? А пък аз си мислех, че дължа тези непристойности на лошото си поведение.
Целунахме се за довиждане и аз поех към "Амбъруд" малко по-късно, отколкото възнамерявах. Но си струваше. Краткият разговор с Ейдриън – и по-дългият физически контакт – ми вляха нови сили. Чувствах се по-уверена, изпълнена с любов към Ейдриън и готова за битки. Можех да се справя с баща си.
Споменаването на Маркъс ме подтикна да се замисля за омагьосаната каменна сол. Досега още нищо не бях направила с нея. Може би Ейдриън беше прав и Маркъс ще пожелае да изпробва откритието ми върху някой нов последовател. Госпожа Теруилиджър пазеше запасите ми в дома си и при все че добре познавах мастилото за татуировки на алхимиците, се нуждаех от съветите ѝ за магическите свойства на някои вещества, които можеха да се добавят към сместа. Но щом влязох в кабинета ѝ, разбрах, че няма да имам възможност за магическа дискусия. Зоуи беше там и ме чакаше, изгаряща от нетърпение. Макар и малко закъсняла, бях успяла да се върна само няколко минути след края на часовете. Сигурно след последния си час тя е дотичала направо тук.
– Най-после се появи – промърмори сестра ми.
Госпожа Теруилиджър ме изгледа иззад бюрото си с разбиращ поглед.
– Благодаря ти, че занесе вместо мен онези документи в канцеларията. Току-що обяснявах на братовчедка ти колко полезна помощничка си ми.
Усмихнах се сковано.
– Винаги се – радвам, ако мога да помогна, госпожо. Може ли да тръгвам?
– Да, да, разбира се. – Тя отново сведе очи към документите и повече не ме погледна.