– Какво е това? – попитах аз.
– Виждаш ли този мъж тук? – Баща ни посочи към един от мъжете, който разговаряше с майка ми. – Това е нейният инструктор. Тя постоянно разговаря с него по време на курса.
– Е, какво чудно има, след като ѝ е инструктор?
Устните на баща ни се изкривиха в грозна усмивка.
– Освен ако няма и други причини.
– Какво? – Снимката се изплъзна от ръката ми. – Не. Няма начин. Мама никога не би имала любовна връзка.
Той сви рамене.
– Тя е тази, която иска развод, нали?
Можех да изтъкна десетина причини, поради които мама искаше развод, но вместо това попитах с неутрален тон:
– Имаш ли някакво друго доказателство?
– Не – призна той. – Но това няма значение. Достатъчно е да се посее съмнение. Ние просто трябва да я представим като ненадеждна личност. Напускането ѝ на колежа и липсата на постоянна работа са доказателства за това. Тя дори никога не е работила на пълен работен ден.
– Защото се грижеше за нас – изтъкнах. Баща ни следеше за нашето образование, но мама беше тази, която направляваше ежедневието ни, поддържаше дома и ни прегръщаше и утешаваше, когато се наранявахме и страдахме.
– Отново ще подчертая – това не е важно. Тук има достатъчно документи, които доказват какъв непълноценен родител е била тя. В най-лошия случай това ще ни осигури съвместно попечителство, макар че ще се изненадам, ако не ми присъдят пълните родителски права.
– Разполагаш ли с чисто юридически аргументи? – попитах с престорена усмивка.
– Не, макар че се опитах да открия такива – намръщи се той.
– Значи в съда ще гледат делото само въз основа на фактите – отбелязах с невъзмутимо изражение.
– Да. Всичко ще мине добре, ако вие, момичета, изпълните добре вашата част. – Той замълча, когато сервитьорът ни донесе горещи кърпи. – Зная, че не съм длъжен да ви обяснявам колко е важно това. Зоуи е ценна за нашата кауза, която с всеки изминал ден става все по-обхватна и по-сложна. Последните акции на ловците на вампири предизвикаха голям шум. Не можем да им позволим хаотично да рушат това, което ние сме постигнали.
Въздъхнах с облекчение заради смяната на темата. Повечето от алхимиците преценяваха Воини на светлината като примитивна банда от агресивни бунтовници, въпреки че Маркъс неотдавна бе доказал, че някои алхимици си сътрудничат с Воините. Освен това имаше доказателства, че Воините знаят за Джил. Радвах се, че баща ни беше на страната на разума и на преобладаващия начин на мислене на алхимиците тук.
За мое удивление, той впери поглед в мен.
– Голяма част от информацията, с която разполагаме, е резултат от твоите усилия. Още малко и щеше да ми направи комплимент.
– Просто си изпълнявах задълженията – отвърнах аз.
– Но освен това, с разкриването на престъпленията на Кийт и самоотвержеността ти да изтърпиш онази сватба, ти привлече вниманието на мнозина от нашите най-високопоставени ръководители.
Надвисна неловка тишина. В работата на алхимика упреците бяха повече от похвалите и аз действително не знаех как да реагирам. Зоуи се изкашля.
– Аз надзиравах лично едно захранване – съобщи тя гордо. – Разбира се, не и самото пиене на кръв. Но веднъж Сидни не можа да заведе мороите в дома на Кларънс Донахю за захранването. Така че аз я заместих.
Баща ми ме изгледа сурово.
– Защо не си могла да ги заведеш?
– Трябваше да работя над един училищен проект – обясних аз.
– Разбирам – промърмори той, но на челото му се появи лека бръчка.
– Сидни винаги работи по някакви учебни проекти – додаде Зоуи. Мисля, че тя се почувства обидена и пренебрегната, задето отговорната ѝ роля по "надзираването" не получи по-голямо признание. – Винаги изчезва след часовете. Вечно изпълнява някакви поръчки или се размотава с учителката си по история.
– Ние не се размотаваме – възразих аз.
– Но пиеш кафе с нея, нали? – попита Зоуи тържествуващо.
– Ами, да, но това не е.
– По кой предмет е този проект? – попита баща ни. – По химия ли?
Зоуи и аз отговорихме едновременно:
– По история.
Той се намръщи още повече.
– Този предмет не е важен – отсече. – Всъщност никой предмет не е. Ти вече имаш превъзходно образование.
– Да, но е важно да запазя прикритието си – изтъкнах. – Примерният студент се ползва с много предимства. Това ми осигурява голяма свобода, а възможността да напускам кампуса след часовете, за да изпълня поръчките на госпожа Теруилиджър, означава, че ако се наложи, мога да помагам на мороите, без да привличам вниманието. Не можем да рискуваме те да направят нещо глупаво и да се озовем в неприятна ситуация.