Това като че ли успокои баща ни, но Зоуи отново премина и настъпление.
– Не е само това. Ти си приятелка с нея. Говорите си за ваканции в Гърция и Рим.
Откъде се взеха тази ярост и злост? Очаквах да бъда подложена на разпит от баща ми, но не от нея.
– И какво като разговаряме понякога? Тя е човек. Общуването с нея няма да ми навреди.
– Ще ти навреди, ако не отдаваш цялото си внимание на мисията – процеди Зоуи със сурово и злобно изражение, което никак не ми хареса. – Освен това учителката ти може да е човешко същество, но ти със сигурност имаш приятели сред мороите и дампирите.
Веждите на баща ни отхвръкнаха нагоре, но точно в този момент пристигна храната, което ми осигури достатъчно време, за да измисля убедителен отговор. Ала той се нахвърли върху мен, преди да измъдря каквото и да било.
– Какво означава това? Имаш за приятели морои и дампири?!
– Сидни непрекъснато се влачи с тях – обяви Зоуи. – Постоянно им прави услуги.
Измерих я с такъв унищожителен поглед, че тя потръпна.
– Моята работа е да ги надзиравам и да се грижа за тях. Нужни са специални умения и такт, за да се научиш как да общуваш с тях, за да спечелиш доверието им и да постигнеш това, което искаш, без да прекрачваш границата – нещо, което ти още не си усвоила. Мили Боже, та аз трябваше да живея с една от тях! Беше ми заповядано, а това е нещо, с което ти никога не би могла да се справиш, като се има предвид как се паникьоса, когато се наложи да "надзираваш" онази вечеря. И не се опитвай да критикуваш и съдиш стила ми на работа, след като не ти разкри Кийт, Воините и всичко останало.
– Хайде, хайде, момичета, не се карайте – намеси се баща ни умиротворително, но аз не можех да не забележа, че изглеждаше доволен. Според мен той смяташе, че съревнованието ни прави по-силни. – И двете имате право. Зоуи, Сидни нееднократно доказа колко е лоялна и с какво изключителното старание изпълнява поставените ѝ задачи. Сидни, Зоуи е права, че не бива да се сближаваш твърде много с тази преподавателка или с мороите, независимо, че са част от прикритието ти. Съществуват определени граници, които никога не бива да бъдат прекрачвани. Видя какво стана с Кийт, когато се поддаде на изкушението да заговорничи и сключва сделки с мороите.
За няколко минути двете със Зоуи се укротихме, обхванати от ужас.
– Знаеш ли как е Кийт? – попитах накрая.
Баща ми малко се отпусна.
– Да, той беше освободен.
Бях толкова изненадана, че изтървах сушито, което толкова внимателно бях повдигнала с пръчиците.
– Освободили са го?
– Да. Той постигна отлични резултати в поправителния център и сега работи в Чарлстън. Разбира се, на административна работа. Определено не е готов за оперативни мисии. Ала за нас е огромно облекчение, че обучението е било успешно. За съжаление, невинаги е така. Дори и след като татуировката се усили.
Космите на врата ми настръхнаха.
– Да се усили татуировката? Имаш предвид да се опресни, нали?
– Нещо такова – измърмори той и продължи, като много внимателно подбираше думите си. – да го кажем така – в мастилото се правят определени изменения, за да може да помогне на такива объркани и заблудени души като Кийт.
Преди Маркъс да ми го каже, никога не бях чувала някой да говори за това.
– Използва се мастило с по-силно внушение за подчинение и групова лоялност?
Баща ми присви очи.
– Откъде знаеш за това? – попита настоятелно.
– Чух разни слухове. – Помолих се да не пожелае да узнае подробности, но лъжата ми бе готова. Погледът му се задържа няколко секунди преценяващо върху мен, но в крайна сметка реши да не ме притиска повече.
– Това е чудовищна мярка – рече той след продължителната пауза. – И се разчита на тяхната помощ. Но е необходима. Хора като Кийт представляват опасност не само за нас, но и за цялото човечество. Може би мороите не са толкова лоши като стригоите, но те са противоестествени създания. Не са част от установения порядък на този свят и ние трябва да ги държим по-далеч, за да опазим нашето общество от влиянието им. Това е наш дълг. Всеки, който не разбира баланса, който поддържаме с тези чудовища, вреди на каузата. Да, имаше значителна намеса, но Кийт бе превъзпитан. Ние спасихме душата му. Благодарение и на теб, Сидни. – Лицето на баща ми светна от вьодушевление. – Трябва да поговориш с него. Трябва да видиш доброто, което му стори.