– Но приятелите правят – заявих, чудейки се дали да се чувствам обидена от намека, или засрамена, защото в случая той беше прав. – Ще ти помогна с Анджелина. Но се нуждая от услуга – голяма услуга и то такава, която изисква да ми имаш пълно доверие, като на истински приятел.
Той се замисли няколко секунди.
– Продължавай.
Цялата треперех от вълнение, но се постарах да говоря спокойно и убедително.
– Искаш ли да си направиш още една татуировка? Такава, която никой не може да види?
Той се втренчи изумено в мен.
– Наред ли си?
– Говоря сериозно. Има нещо, което се опитвам да направя, нещо като страничен проект, който може да помогне на много хора. На човечеството. Ако се съгласиш да ми съдействаш, ще се получи нещо голямо.
Повече от голямо. Трей би бил идеално опитно зайче.
– Щом и ти си замесена в татуировките, те не са само декоративни – напомни ми той. Вярно беше. Когато пристигнах и "Амбъруд", открих, че Кийт и бандата му имат нелегално студио, където с помощта на вълшебното мастило, примесено с моройска кръв, се правеха татуировки, които издигаха него и приятелите му до спортни висини, недостижими за простосмъртните. Тъкмо това му бе докарало всички главоболия с алхимиците. Трей бе свидетел на ужасните странични ефекти от действията на Кийт.
– Така е, но тази няма да те контролира. Ако сработи, тя всъщност ще те защитава от контрол върху съзнанието.
Той повдигна вежди.
– Дори не знаех, че ме заплашва подобна опасност. А ако не сработи?
– Тогава нищо няма да стане. Просто ще имаш възможност да докажеш какъв си корав мъжага, като издържиш още една татуировка. – Е, бях доста сигурна, че нищо няма да се случи. Деветдесет и девет процента. Нямаше нужда да споменавам единия процент. – При все че. Накрая ще имаш нужда от още една татуировка, за да се докаже, че опитът е сполучлив.
– Сидни.
– Трей, моля те. – Улових ръката му. – Не мога да ти обясня всичко, но ми повярвай, когато ти казвам, че това наистина е много важно. Надявам се, че ме познаваш достатъчно добре, за да знаеш, че не бих рискувала толкова лесно нечий живот. – Изражението му бе потвърждение на думите ми. – Нали каза, че искаш да премахнеш завинаги злото? Повярвай ми, това ще го направи. Освен това ще получиш помощ за Анджелина.
– Значи няма да ми помогнеш, ако не ти направя тази услуга?
Поколебах се и част от оживлението и ентусиазмът ми помръкнаха. Не бих могла да го изнудвам.
– Не. Не бих ти го причинила. Ще ѝ попреча да излиза с други момчета, независимо какво ще решиш.
Няколко минути тъмните му очи се взираха преценяващо в мен.
– Може и да съжалявам, но добре. Ние двамата може и да не споделяме еднакви възгледи, но когато кажеш, че ще помогнеш някому, държиш на думата си. Кога трябва да се направи тази татуировка?
– Предполагам, че след като свършиш работа. Нали натам си се запътил? – Забавянето не ми харесваше, но бих се примирила с всичко, стига да разполагам с надежден субект за опитите.
– Не, не съм на смяна. Само ще си взема заплатата.
Наистина имах късмет.
– Може ли след това да отидеш в дома на госпожа Теруилиджър? Ще ти изпратя есемес с адреса, а тя ще се погрижи да ни освободят от вечерния час.
– Всичко ще се извърши в дома на госпожа Теруилиджър?
– Да. Ще можеш да се запознаеш с гаджето ѝ. Има превръзка на едното око.
Трей се замисли.
– Защо още отначало не ми каза това? Ще бъда там.
Изпратих му адреса ѝ и се запътих към колата си. След като потеглих, се обадих на Ейдриън.
– Как мина срещата със стареца ти? – попита той.
– Не много добре – отвърнах. – Сега пътувам към дома на госпожа Теруилиджър. Искам да се срещнем там.
– Добре – рече той без колебание. – Ще ме светнеш ли защо?
– Намерих морско свинче.
ГЛАВА 13
Ейдриън
Лицето на Джаки ми подсказваше, че това не беше шега.
– Влизай – рече тя, отвори входната врата и ме покани вътре. – В името Божие, надявам се, че разбираш какво става.
– Малко – осведомих я, без да съм напълно сигурен, че не преувеличавах. Сидни съвсем ясно ми бе заявила по телефона, че е настъпил моментът да изпробва мастилото си, ала на мен ми беше трудно да си представя, че тя толкова набързо ще предприеме подобна крайна стъпка. Доколкото знаех, тя нямаше нищо против да изчака идването на Маркъс и да го остави той да намери опитно свинче. Ако внезапно е решила, че е готова да направи татуировка в домашни условия – можех само да предполагам, че ще я тества върху себе си – навярно се бе случило нещо много сериозно.