– Какъв пропуск наистина. Предполагам, че господин Хуарес е субектът, когото ще татуираш?
– И как по-точно ще го направиш? – попитах, когато Сидни кимна. – Смяташ ли да промениш дизайна? Или просто със спринцовката ще подобриш и усилиш съществуващата татуировка?
На Маркъс му беше нужна само една спринцовка, когато "развали" нейната татуировка. Това беше едно от полезните неща, които той направи за нея, преди да напусне града: инжектира малки количества мастило, получено от вампирска кръв, в татуировката ѝ със златна лилия. Това бе деактивирало татуировката, но ако не я подпечаташе, тя можеше да бъде опреснена и активирана от алхимиците.
– Никаква спринцовка – заяви тя. – В случая се нуждаем от по-голямо количество от субстанцията, а и трябва да сме сигурни, че ще проникне в дермата. Това е слоят от кожата под епидермиса.
– Добре – отвърнах, като си мислех, че съм го разбрал. Имах чувството, че определението на термина "дерма" се отнасяше само за мен. – Но за това ще ти трябва повече мастило. Как ще го осигуриш?
Стресна ни още едно почукване на вратата. Джаки се втурна към нея.
– А, това трябва да е Малахи.
Примигнах удивено.
– Наистина ли тя каза.
Нямаше нужда да продължавам, защото тя отвори вратата със замах и на прага и цъфна в целия си блясък бившият ни, малко откачен учител по самозащита, с превръзка на едното око. Посочи с палец зад гърба си.
– Здравей, скъпа. Апаратът за татуиране е във вана. Къде искаш да го поставя? – Измери ни с кос поглед. – О. Здравейте, хлапета.
Джаки го поведе към гаража, а аз се опитах да си вдигна челюстта от пода, когато се извърнах към Сидни.
– Той ли е твоят татуировчик?
Тя вдигна рамене.
– Когато споделих с госпожа Теруилиджър, че трябва да направя татуировка, тя ми каза, че той имал апарат за татуиране. Предполагам, че сам си е направил всичките си татуировки.
– Никога не съм виждал нито една.
– Може би са на места, които повечето хора не виждат – предположи тя.
Потръпнах.
– Благодаря за уточнението. Има някои неща, които са отвъд дори моето въображение.
– Хей, я почакай. – Трей посочи към коридора, откъдето се чуваше как Улф забавлява Джаки е някаква откачена история. – Този тип ли ще ме боде със специалната свръхмощна игла? Та той има само едно око! Изразът "дълбочина на възприятието" нищо ли не означава за теб?
– Госпожа Теруилиджър се закле, че си разбирал от работата – отвърна Сидни. – А и нищо няма да се вижда, защото мастилото с безцветно. След като всичко е стерилно, а той има известни умения, художествената страна няма значение. Нуждаем се само от апарат за татуиране. Но ако така искаш. – върху устните ѝ заигра лека усмивка, – може просто да добавим малко боя в мастилото. Мога да се хвана на бас, че Улф с лекота ще изрисува върху кожата едно чихуахуа.
Трей потръпна.
– Не, благодаря.
Сидни внезапно се намръщи.
– Твоята татуировка от Воините на светлината е само татуировка, нали? Няма никаква скрита сила?
– Няма. Нашата татуировка не притежава някакви удивителни свойства. Тя е само за украса.
– Добре – кимна Сидни. – Това ми осигурява удобно прикритие пред Улф. Не се притеснявай. Каквото и да му наговоря, нищо няма да се случи с досегашната ти татуировка.
Трей обаче не изглеждаше спокоен.
Аз се замислих над думите ѝ.
– Той няма ли да се нуждае и от специална татуировка? – попитах. Не посмях да добавя пред Трей, че целта на експеримента беше да се провери дали новото мастило може да деактивира мастилото с моройска магия на алхимиците.
Тя кимна, досетила се за незададения ми въпрос.
– Да, но ще мислим за това чак след като получа някои от онези материали. Тогава ще направим втора татуировка.
Челюстта на Трей увисна, но нямаше възможност да каже каквото и да било, тъй като Джаки и Улф се върнаха. Бившият ни инструктор по самозащита и настоящо гадже на госпожа Теруилиджър с нетърпение потриваше ръце.
– Дотук добре, но защо беше това среднощно бързане? Вие двамата искате да си татуирате имена един на друг? Мога да ги направя с много красив шрифт куриер.
Сидни понечи да каже нещо, но за миг се сепна. Улф не разполагаше с никакво доказателство за отношенията ни, но винаги бе предполагал, че имаме връзка, дори когато нямахме. Тя бързо се окопити и се засмя на подмятането му, сякаш беше забавна шега. Трей, съвсем разбираемо, беше толкова потресен от идеята, че едноок мъж ще му прави татуировка, че изобщо не ни обърна внимание.
– Тъкмо обратното – заяви Сидни на Улф. – Всъщност искаме да махнем татуировката на моя приятел. Сдобихме се с едно специално мастило, благодарение на което старата татуировка ще избледнее с течение на времето.