– Наистина ли? – изсумтя Улф. – Никога не съм чувал за това. Мислех, че единственият начин да се отървеш от една татуировка са модерните лазерни технологии.
– Това е нова техника – обясни тя с лекота, като кимна леко към Трей. – Родителите му скоро ще пристигнат и ще го убият, ако му видят татуировката.
Примигнах изненадано. Беше толкова убедителна, че едва не повярвах на версията ѝ, макар много добре да знаех истината. Улф, разбира се, се улови на въдицата ѝ. Явно бях забравил, че алхимиците са превъзходни лъжци. Ако Сидни искаше да ме измами, вероятно също нямаше да се усетя.
– Къде е татуировката? – попита Улф.
Трей не реагира веднага. Според мен той също почти повярва на Сидни. Извърна се от нас, свали ризата и показа татуировката във формата на слънце със стилизирани лъчи под рамото си.
Улф се наведе, за да я огледа.
– И така, какво? Да не би родителите ти често да те виждат без риза?
Сидни потрепна, като осъзна гафа в логиката си.
– По-добре е да я няма, когато го посетят, сър.
– Да – съгласи се Трей. – Понякога отиваме семейно на плажа. – Готов бях да му присъдя още точки за включването му в играта.
Сидни обясни, че Улф трябва само да добави мастило към съществуващата татуировка. Той изглеждаше разочарован, тъй като нямаше да има възможност да развихри художествените си умения, но мисля, че беше достатъчно щастлив заради среднощното посещение при Джаки, за да не се разстройва твърде за изгубеното време и усилия.
Въпреки че оборудването на Улф изглеждаше съвсем професионално, монтирането му в гаража караше цялата операция да изглежда доста съмнително. Не бях запознат с изкусните детайли по татуиране, но Сидни огледа всичко с критично око, осведоми се за стерилизацията и май остана доволна, че Улф всеки път подменя някои части от оборудването. Джаки, която стоеше наблизо, ми се стори не по-малко безпомощна от мен, а Трей бе пребледнял, с разширени очи в очакване наближаващото изпитание. Дори Сидни доби неспокоен вид, когато Трей легна по корем на една пейка, за да може Улф да достигне до рамото му с иглата.
– Сигурна съм, че е много опитен – заяви тя. Трудно бе да се каже кого от нас се опитваше да убеди.
– По дяволите, момче – каза Улф, докато натискаше с пръст единия от внушителните трицепси на Трей. – Какъв спорт тренираш?
– Всички.
– О, нима? А някога пробвал ли си бързо бягане с кънки едновременно с хвърляне на копие?
– Бързо бягане с кънки едновременно с хвърляне на копие? Какво е това? – удиви се Трей.
Всички разбрахме, че Улф се кани да се впусне в поредната си история и Сидни го изпревари, като се прокашля предупредително.
– Хм, сър? Наистина се налага да побързаме. – За последен път повтори указанията си и Улф се залови за работата си.
Никога досега не бях наблюдавал как се прави татуировка. Звуците наподобяваха бръмченето на зъболекарските бормашини и макар да не се боях от кръвта, ми прилоша от бързото въртене и забиване на иглата. Сидни зорко следеше всичко и аз имах чувството, че ако Улф допусне дори най-малка грешка, тя ще се намеси светкавично и ще го спре. Пазеше гърба на Трей в буквалния и в преносния смисъл.
Пристъпих към нея, като внимавах да не я докосна, но бяхме почти плътно един до друг.
– Добре. Да предположим, че Улф не прониже случайно Трей, каква ще е следващата стъпка? Зная за плана ти по-късно да нанесеш втора татуировка, пропита с мастилото на алхимиците, за да провериш дали тази ще го защитава. Но как точно смяташ да се сдобиеш с тяхното мастило? Нали за целта е нужна вампирска кръв и внушение от някой, който владее магията с елемента земя? А подобни неща не се срещат под път и над път.
Върху устните ѝ заигра лека усмивка.
– Не, нито някоя от другите съставки. Освен това не мога да ги поръчам по интернет, нито да използвам обичайните канали за доставки на алхимиците. Ще трябва да измисля някакъв друг начин, за да се снабдя с тях.
– Но първо искаш да се направи това? – Кимнах към Трей.
Мимолетната ѝ усмивка изчезна като издухана от вятъра.
– Да. Реших да го направя, след като видях днес Кийт. Може би избързвам. Може би трябваше да изчакам, докато не се сдобия с мастилото на алхимиците, но като се замисля за съдбата на Кийт. длъжна съм да предприема нещо, Ейдриън.
– Не мога да ги оставя да причинят това и на други хора. Досега говорех хипотетично за създаването на този нов материал, но вече не мога да чакам Маркъс или усъвършенстването на метода, докато не се гарантират отлични резултати. Тази процедура ще ни приближи с една крачка към успеха. Трей ще бъде подготвен и когато получа мастилото на алхимиците и докажем, че това тук върши работа, Маркъс ще го разпространи.