Точно както последния път, когато двамата с него летяхме за кралския двор, и сега се срещнахме на летището в Лос Анджелис, за да се прехвърлим на самолета до Филаделфия. Когато пристигнах, Ейдриън и Нийл ме чакаха на нашия изход. Аз се спрях, за да ги огледам. Нийл четеше книга за бойните изкуства. Върху скута на Ейдриън лежеше томчето със стихотворения, което му бях дала, а той се взираше през прозореца. Светлината обливаше бледата кожа и изваяните му черти и дори от разстояние изпитах силното желание да изтичам при него и да прокарам пръсти през тъмната му коса. Лицето му изглеждаше тъжно и замислено и аз се запитах дали не се тревожи за предстоящата задача. Последните две седмици бяха спокойни и без никакви сътресения и аз бях нащрек, разтревожена, че може би наближава поредният сблъсък с тъмната страна на духа.
– Сейдж – рече той, когато приближих към тях. Замисленото и тъжно изражение изчезна, изместено от леко иронично и лениво. – да не би да си се приготвила за арктическа експедиция? – Кимна към дългото кожено яке, което носех. Разбира се, кожата бе изкуствена. – Обзалагам се, че си спечелила доста странни погледи, размотавайки се наоколо с тези одежди.
– Не видя ли прогнозата на времето за мястото, където отиваме? Няма значение. Естествено, че не си. – Нийл поне си носеше дебело скиорско яке, но палтото три четвърти на Ейдриън от мек вълнен плат, не изглеждаше много обнадеждаващо. Предполагам, че трябваше да съм благодарна, че изобщо си е взел някаква връхна дреха. – Само това ли имаш?
– Това е най-хубавото ми палто – нацупи се той.
– Приемам го за "да".
– Стилът е над всичко, Сейдж. Имам толкова много почитатели в двора, които ме обожават и очакват да се появя в най-добрия си вид. Не мога да си позволя да ги разочаровам.
Придадох си възможно най-презрителното изражение.
– Е, тогава не идвай да ми плачеш, когато се озовеш навън за минус седем градуса. Аз съм тук, за да работя, а не да те дундуркам.
Нийл поклати глава към Ейдриън и ме изгледа съчувствено, преди отново да забие нос в книгата си. Щом престана да ни обръща внимание, аз улових погледа на Ейдриън. Нито един от двама ни не се осмели да се усмихне, но многозначителният блясък в тези зелени глъбини накара сърцето ми да се разтупти.
И. То не спря да тупти учестено през останалата част от пътуването ни. Тримата седяхме заедно на три съседни седалки (по този повод Ейдриън не спря да мрънка), като аз бях помежду им. Нийл продължи да чете книгата си за бойни техники и едва размени няколко думи с нас. Ние с Ейдриън уж също четяхме, но знаех, че мислите ни бяха много повече заети с настоящата ни близост. Краката ни бяха притиснати един до друг и двамата се чувствахме виновни за тези откраднати докосвания. Когато дойде стюардесата с напитките, едва не се озовах в скута на Ейдриън, докато се протягах за диетичната кола. А когато на Ейдриън му се прииска да прочете нещо друго, реши първо да потърси списания в джобчето на предната седалка и се наклони толкова, че ръката му докосна бедрото ми. Дори през джинсите допирът му бе предизвикателен и ме накара да се замисля за всички онези мигове, когато ръцете му милваха краката ми.
Беше мъчително. И в същото време прекрасно.
И толкова объркващо. Прекарах по-голямата част от полета, обсебена от всяко докосване и от мисълта за следващото. Тази случайна близост ме караше да изгарям вътрешно от копнеж и когато приближихме крайната цел на пътуването ни, можех да мисля единствено кога ще имаме възможност да останем сами, за да приключим с тези недомлъвки. Съдейки по мълчанието на Ейдриън и накъсаното му дишане, когато погледите ни се срещнеха, усещах, че не съм единствената, отдадена на непристойни мисли. Стегни се, Сидни, скастрих се аз. Или поне се наплискай със студена вода. Нали умът ти трябваше да бъде погълнат от много по-възвишени мисли?
Толкова бях обсебена от бушуващите в мен чувства, че щом самолетът ни започна да се приземява, едва не подскочих на седалката, стресната от гласа на Нийл.
– Мислиш ли, че ще имам възможност да видя Олив?
Ейдриън вдигна поглед от томчето със стихове.
– Вероятно. Цялата тази история е заради нейната кръв, затова съм сигурен, че тя ще е някъде наблизо.
– Нямах предвид точно това. – Нийл прехапа устни и погледна през прозореца. – Няма значение.
– Ооо – изрече провлачено Ейдриън и смигна съучастнически на Нийл, който не схвана намека му. – Има виждане и виждане. Ти имаш предвид второто виждане. Сигурен съм, че ще има време между нашите спиращи дъха открития вие двамата да спрете дъха си поради друга причина.