– Всъщност – обади се Ейдриън, като приближи и застана зад мен, – зеленият отбор побеждава. Това е повторение.
Всички се извърнаха към нас и някой дори изключи звука на телевизора. Чух лек вик и една стройна блондинка се втурна към нас и прегърна лорд Ивашков.
– Вече си тук!
Той се ухили и я потупа по гърба.
– Какво ти казвах, братовчедке? Аз съм твой поданик, а дългът на всеки поданик е да служи на кралицата си.
Точно в този момент Лиса Драгомир не приличаше на кралица. Тя беше моя връстница, а дългата ѝ платиненоруса коса бе вързана на опашка и падаше свободно върху тениската ѝ с емблемата на университета в Лихай. Бях я виждала само няколко пъти, но заради приликата ѝ с Джил – най-вече във формата на светлозелените очи и високите скули – ми се струваше позната. Тя се отдръпна от Ейдриън и се извърна към Нийл и мен. Радостната усмивка, с която посрещна Ейдриън, стана малко по-официална, но беше все така искрена.
– Сидни, толкова се радвам да те видя отново. Ако имаш нужда от нещо, не се колебай да ме потърсиш. А ти сигурно си Нийл.
– Ваше Величество. – Нийл се поклони толкова ниско, че челото му почти докосна пода. Над него Ейдриън завъртя очи към тавана.
– По-кротко, Ланселот – подхвърли насмешливо. – Не мисля, че протоколът изисква поклон, когато тя е с джинси и пухкави чехли със зайчета.
Нийл се изправи грациозно.
– Кралските привилегии не зависят от облеклото.
Ейдриън погледна към останалите, просейки съчувствие.
– Днес бяхме заедно почти десет часа.
Очите на Лиса заискриха развеселено.
– Много ми е приятно да се запознаем.
Последваха обичайните представяния. Познавах повечето от присъстващите. Тук бяха Дмитрий и Соня, които ми се усмихваха широко, и Роуз, която дори ме прегърна. За кратко се бях срещала с гаджето на Лиса, Кристиан Озера, и въпреки че не го познавах добре, той ми кимна дружелюбно. Двамата с Ейдриън се изгледаха предпазливо и аз си припомних какво ми бе казал Ейдриън за него: "Неговата леля е в затвора за убийството на моята леля. Не го обвинявам за това. И той не ме обвинява. Двамата все още се харесваме. Но това не прави ситуацията по-малко странна, разбираш ли?"
Две момичета седяха едно до друго на един двоен диван и наблюдаваха спокойно отстрани срещата на приятели и познати. Едното беше дампир с черна коса и меднокафява кожа. Другото – морой – имаше гъсти тъмни къдрици и красиви сиви очи. Съдейки по това, как Нийл не можеше да откъсне поглед от момичето дампир, предположих кои са те. Ейдриън ги дари с една от най – чаровните си усмивки.
– Виж ти, виж ти. Изглежда вие, момичета, сте преживели пътуването? Надявам се, че са ви забавлявали. Удостоили са ви с кралски разточителства, ако ги предпочитате. Златни кранове. Шампанско за закуска. И за обяд. И за вечеря. Всъщност, защо не виждам наоколо отворена изстудена бутилка?
Олив и Нина Синклер му се усмихнаха в отговор, като усмивката на Нина беше по-ентусиазирана.
– Нима ти не си донесъл? – попита тя с малко повече топлина в гласа, отколкото ми се нравеше.
– Мога да поръчам да донесат – рече Лиса и понечи да се обърне към един от пазителите до вратата, но Ейдриън махна с ръка, за я възпре.
– Не, трябва да бъдем разумни и отговорни, за да се справим с проблема с духа, нали? По – късно ще празнуваме. Освен това Великов не издържа на пиене.
Дмитрий се удиви на забележката му, а аз сподавих смеха си. Когато беше тук, "лорд Ивашков" навярно можеше да получи всичко, което си пожелае и аз бях горда, че Ейдриън спазваше обещанието си и не се поддаваше на пороците си. Добре, че точно в този момент не гледаше към мен, защото лицето ми сигурно щеше да издаде любовта ми към него.
Аз и сестрите Синклер бяхме официално представени една на друга. Те промърмориха учтиви приветствия и ме огледаха любопитно, след което явно изгубиха интерес и насочиха вниманието си към останалите. Един алхимик навярно беше нещо ново за тях, но не чак толкова вълнуващо.
Предполагах, че ще се съберем отново на следващата сутрин, но когато Соня започна да обсъжда това, което бе научила за кръвната проба на Олив, осъзнах, че работата започва тук и сега. Едва не простенах на глас, когато очевидното най-сетне ме цапардоса по главата. За тях сега е средата на деня. Всички са бодри и жизнени, с пламнали от вьодушевление очи. Ето защо навярно Ейдриън трябваше да подремне. Нийл беше дампир, притежаваше допълнителна сила и издръжливост и можеше да издържа по-дълго на безсъние. Но аз? Аз бях само едно обикновено човешко същество и ако бях в Палм Спрингс отдавна щях да съм в леглото. Но щом те бяха готови за работа, аз нямаше да съм изключение. С усилие на волята сподавих прозявката си.